Читать «Репортаж до последната минута» онлайн

Роман Романов

Репортаж до последната минута

Алеята на космонавтите е особено красива през есента. Косите лъчи на залеза, проникващи през разноцветните листа на добре поддържаните дървета, се плъзгат по бронзовите бюстове на героите-космонавти, подредени по цялата дължина на алеята.

За вървящите по алеята хора — пейзаж привичен. Едни бързат с умислени лица, други просто се разхождат сред шпалира от звездни герои и обсъждат от земни по-земни неща. Само двама души бавно преминават от една скулптура към друга, без, увлечени в разговора си, да забелязват хорския поток.

— Знам, че добре познавате историята на космонавтиката — обръща се към по-младия си събеседник възрастен, висок, с атлетична фигура човек. — Има обаче едно събитие от усвояването на Космоса, с което, мисля, не сте достатъчно запознат и което изобщо… Работата е там, че когато се връщаме с успехи, с победи, пътят ни в Космоса става всеобщо достояние. А виж, когато несполука някаква има там или… — Той направи многозначителна пауза. — Тогава всеки сам трябва да се досеща…

— Какво имате предвид? — заинтригувано попита по-младият.

— Искам да ви покажа паметника на един все още неизвестен за вас герой, изключителния подвиг на когото вие като журналист и писател-фантаст трябва да познавате в подробности.

Бавно продължиха край дългата редица бюстове на герои на Космоса и спряха, загледани в бронзовата скулптура на човек с оплешивяваща глава.

— Ето — каза възрастният командир на младия си събеседник, като посочи бюста на космонавта, — това е Григорий Одиноков, роден през 2020 година. Той не е само космонавт… Днес можем да говорим за него като за учен. Да, да… Той преодоля всички трудности по подготовката на космонавтите, за да работи в Космоса с единствената цел да провери своята космологична хипотеза.

— И що за хипотеза е това? Да не би пак нещо, свързано с извънземните? — пошегува се журналистът.

— Не… — стараейки се да запази сериозността на разговора, каза командирът. — Одиноков твърдеше, че движението на кометите става не само под действието на привличането на Слънцето и планетите.

Той упорито доказваше, че опашката на кометата е не просто резултат от изпаряването на леда и отделящите се заедно с газовете твърди частици, а че тази опашка е образувана още и от поток газове, изхвърлян от недрата на кометното ядро, който поток й придава допълнително ускорение. Специалистите му възразяваха, но той държеше на своето: че тази „природна“, естествена реактивна сила от изригването на кометното ядро е причината и за силно изтеглените орбити на кометите.

— Ако в кометата съществуваше такъв „механизъм“, тя завинаги би напуснала Слънчевата система — иронично забеляза журналистът.

— Това е логично — каза командирът. — Впрочем, то се и случва…

— Но как би могъл да докаже тези свои предположения? — попита журналистът, разглеждайки скулптурата от всички страни.

— Той писа статии, дори фантастични разкази на тази тема, но не му ги отпечатаха. Веднъж дори се изказа пред научния съвет в Института по геохимия и физика на минералите към Академията на науките. Учените обаче дори не обсъдиха доклада му…