Читать «Рапортьор» онлайн - страница 2
Христо Смирненски
Нямам късмет и туйто.
— Какво? Самоубийство ли? Чакайте!… Дайте път!
— Самоубийство ли? — питам една слугиня.
— Да, студенто се самозастреля!
— Браво, браво! Така трябваше! Много хубаво направил — викам аз, прегръщам слугинята от благодарност и хуквам по стълбите…
— И ти няма да свършиш по-добре! Още сега не си тамам — измърморва слугинята.
Влизам в стаята. Бележникът е в ръцете ми. Разбутвам навалицата. Лицето ми свети от радост, обаче изведнъж краката ми се подгъват. Не успявам да се задържа и падам на едно канапе… Самоубиецът Гошо — Гошо, който умря, в неделя щеше да ми върне 200 лева, Гошо — единственият човек, който ми дължеше. Ах, защо не беше се самоубил в понеделник!
Някой ме поръсва със студена вода.
— Какво ви стана? — пита ме разплакана женица…
— Нищо, зле…
— Можете ли да ми кажете как се казвате, какъв сте на покойника, откога го познавате и какви според вас са мотивите на самоубийството? — пита ме млад, добре облечен господин.
— Защо ви е нужно това?… Кой сте вий?
— Аз съм рапортьор…
— По дяволите и аз, и вий!
Информация за текста
Първа публикация: „Българан“, г. IV, бр. 8 от [22 февр.] 1919 г. с подпис Ведбал.
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4266]
Последна редакция: 2007-11-19 17:00:00