Читать «Разходка из историята (Спомени и срещи)» онлайн - страница 2
Иван Вазов
* * *
На 1876 година като емигрант бях в Браила.
Априлското въстание, баташките ужаси, кланетата в България потресваха цяла Европа — тогавашната Европа. Гладстон гърмеше със своите позиви към възмутеното человечество.
В едно кафене аз се разговарях с браилския французки консул, с когото ме бяха запознали.
Той беше человек образован, елегантен, горд с отечеството си и с великите традиции, завещани от Френската революция.
В беседата той пожела да узнае защо са въстанали българите, да узнае от мене, очевидец на турската тирания и жестокости. Учуден малко, че той всичко това трябваше да знае от френските вестници, аз побързах с пламенни слова да му опиша причините на въстанието и погрома, който го последва. Впуснах се в хиляди подробности за ужасът, извършен от турците.
Стори ми се, че моят разказ го покърти, той си потърка челото и попита:
— Да, знам, но защо въстанахте?
Аз го гледах слисан от тоя странен въпрос.
— Защо ли? За да бъдем свободен народ.
Той попита:
— А позволяват ли ви турците да се молите богу в църквите?
— Да.
— А оставят ли свободно да си орете земята?
— О, да.
— Тогава никак не разбирам защо въставате.
И синът на Франция, горд с великите принципи, завещани от Френската революция, поклони ми се учтиво с ласкава усмивка на лицето и си отиде.
* * *
Преди години ходих в Париж и посетих знаменития френски доктор, старият Ф., светилото на френската медицинска наука.
След консултацията той ме разпита за България.
Разправих му за нея, каквото беше потребно.
Той ме слуша с голямо внимание.
— Имате ли възможност да виждате княза си?
— Понякога — отговорих аз и излъгах, защото княз Фердинанд беше за мене недосегаем и никога не бях говорил с него. Но нали човешка суета? — отговорих му тъй.
— Аз ще ви моля да го поздравите от мене, когато се завърнете във вашето отечество.
— Мерси, без друго.
— Ние с него сме приятели — продължи докторът, — той е идвал няколко пъти при мене, когато посещаваше Париж. Предай му непременно моето почитание. Той е прекрасен човек, цял французин по душа.
— И малко по кръв — прибавих аз. Докторът се позамисли.
— Виж, това последньото не знам… все равно… Той беше мой клиент. Остави ми и портрета си.
И той посочи на един голям фотографически портрет на стената.
Аз с любопитство погледах портрета.
Там стоеше сръбския княз Петър Карагьоргевич с няколко саморъчни реда от него под образа му!
А ние, които знаем всичко за Франция, най-дребните случки в нейния политически живот, най-незначителните й политически мъже!
Г. Клемансо сигурно знае повече за България, сега.
Информация за текста
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Мартин Митов
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5040]
Последна редакция: 2008-01-26 17:10:00
