Читать «Разни хора, разни идеали II» онлайн - страница 2

— Налей още една чаша. Наливай, наливай! Още… още…

— Ще прелее.

— Нищо, нека прелей, наливай! Искам да дигна пълна чаша, да я пресуша до дъно, нека се разлее виното по всичките жили на моето тяло, нека се стопли това тяло, което се сгърчваше и вкоченясваше ето вече третя година под хладния меч на Парламентарната анкетна комисия. Наливай!… Стига, благодаря. Вземи и ти чашата си. Е, хайде, наздраве. Ура, да живее амнистията!… Тази амнистия призна, че всичките наши дела са вършени за спасението, за славата и за величието на България…

Ха-ха, ха-ха…

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Публикация:

Вестник „Знаме“, II, бр. 74 от 18 януари 1897 г.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3710]

Последна редакция: 2007-10-29 09:00:00