Читать «Разказ за пренасяне на мощите на Петка Търновска във Видин и Белград» онлайн - страница 2

А той, подсмивайки се, рече: „И защо не молите [за нещо] от другите богатства, достойни за по-голяма и висока цена, а само за кости сухи и съвсем неподвижни?“

Те пък — о, блажено произволение, о, боголюбезно приношение на благите души! — казаха: „Ако искаш да замениш всички наши богатства за жадуваните от нас мощи, готови сме да ги поставим пред тебе!“

Той прочее възхвалява усърдието им — понеже на добродетелите е присъщо да удивляват и мъчителите — и дава в ръцете им желаното. И те, прегръщайки го с ръце, целуваха [го], присъединяваха към очите и душа, и сърце, лееха заедно сълзи от радост, похваляваха, коленичеха и не можеха никак да се насладят на лъчезарността на ковчега. Най-сетне, подредили [тялото] с многоценни благовония и златни одежди, отнесоха го с голяма почест в своята земя, като се гордееха и едновременно — се и веселяха, придобили такова съкровище, срещу което целият свят е неравностоен. И не погрешиха, премъдрите! Но щом то бе положено в светата църква в дома им, пази ги невредимо от напора на нашествениците, понеже почестта към съслужителя възлиза към първообраза на господаря [бога]; и [почитащите го] укрепват чрез растещите сладки надежди. Но и ние се надяваме, че те ще царуват [на небето] заедно с нея, защото й състрадаваха и от варварските ръце я изтръгнаха, тъй както бог пожела, но и защото те твърде много се постараха. „Изведе, рече, своите люде, но чрез ръката Мойсеева и Аронова.“ Запази и бог мощите на преподобната от варварско неистовство, но чрез старанието и ревността на тези боголюбезни и великопохвални мъже. И не ме укорявайте, загдето на женската слабост придавам мъжко име, тъй като се преценява силата и мъжеството на разума, а не вида на естеството. Към мъжете се причислява и Анна, и Юдит, и Декора, които чудодейства направиха, които царства завладяха които нечестиви царе посрамиха.

И сега земята им е цялата светла и многочестна, по всички образци — превъзходна и надминаваща всички царства от Изтока, та чак до Западния океан. Прочее, само като преминаха през тях, измаилтяните напълно ги смазаха и направиха едва да си поемат дъх, а благочестието изтръгнаха, техните царе и князе — изтребиха. И рядко, и с мъка ще се намери там църква или свещеник, и то тайно, когато светилището е скрито в земята. А тук, след като тези боговенчани господари от колко години са нападани от [измаилтяните] и като лозе обирани, и това — не веднъж в годината, но всеки ден и час, живеят поради молитвите на преподобната, владеейки своите [области], както открай време, множейки благочестието и увеличавайки добродетелите.

В кои страни, кажи ми, има толкова манастири, така големи и славни? В кои градове? Къде — толкова неизброимо иноческо множество, живеещо ангелски и безбрачен живот. И едни прочее са в манастирите — едно съзерцаващи, за едно мислещи, за едно дишащи и чрез общението един спрямо друг са за себе си образец и поръчителство за добродетел; а други, стоящи в небесното безмълвие, сякаш серафими, служат на божеството, имайки наум [небесното] жителство и наслади, и непрестанно преумножават молитвите за владетелите. Къде има толкова архиереи? Къде — [такова] усърдие към бога и към божественото? Къде — [такова] благоприличие на народа колкото сред управниците, толкова и сред подчинените? Никъде освен тук, където преподобната благоволи да пребивава, където пожела в покой да бъде! Отне Владиката българската слава от нея, а й дарува сръбската, понеже онази [българската] не остана никак!