Читать «Разбойникът и неговите синове» онлайн

Братя Грим

Разбойникът и неговите синове

Имало едно време един разбойник. Той живеел със своите другари в тъмните гори и в планински пещери. Когато по пътя минавали царе или богати търговци, той ги спирал, обирал парите им и хубавите им вещи.

Така минавали годините. Разбойникът остарял и този занаят вече не му харесвал. Разкаял се за стореното зло и решил да живее като честен човек.

Един ден той извикал тримата си сина и им казал:

— Мили мои деца, трябва да се научите на някакъв занаят, за да си изкарвате прехраната като почтени люде.

Синовете му помислили, посъветвали се помежду си и отговорили:

— Крушата не пада по-далече от дървото. Затова ние ще станем разбойници. Не искаме да работим от сутрин до вечер за малко пари.

— Синове мои — казал огорчен бащата, — защо не искате да живеете спокойно и да се задоволявате с това, което имате? Който живее честно, живее по-дълго. Безчестието ще ви доведе до лош край — ще ви хванат и ще ви обесят.

Ала тримата братя не послушали баща си и станали разбойници. Те знаели, че в царската конюшня има прекрасен жребец и решили да го откраднат. Чули, че жребецът яде само сочна трева, която растяла само в една гъста и тъмна гора. Отишли в гората, накосили трева, събрали я на голям вързоп и скрили в него най-малкия си брат така умело, че никой да не може да го забележи. После занесли вързопа на пазара. Минал царският коняр, купил тревата и наредил да я занесат в царската конюшня.

В полунощ, когато вече всички спели, най-малкият брат се измъкнал от вързопа, отвързал жребеца, надянал му златна юзда и тихо го извел навън. Яхнал го и препуснал към мястото, където чакали двамата му братя. За нещастие градските стражи забелязали крадеца и хукнали след него. Скоро го настигнали и го заловили заедно с братята му.

На другия ден закарали разбойниците при царя. Като разбрал, че са синовете на стария разбойник, който отдавна живеел като почтен човек, царят заповядал да го извикат в двореца, за да го попита дали не иска да откупи синовете си.

Старият разбойник пристигнал в двореца, коленичил пред царя и казал:

— Няма да дам нито грош за моите недостойни синове.

Царят казал:

— Добре. Но ти беше знаменит разбойник и ако ми разкажеш най-интересната случка в твоя живот, ще освободя синовете ти.

— Царю, ще ти разкажа за едно мое приключение, което и до днес ме кара да изтръпвам от страх. Веднъж чух, че в една пуста пещера в планината живее великан и че притежава голямо съкровище. Събрах около стотина души от моите хора и всички заедно тръгнахме към пещерата. Когато стигнахме, великанът го нямаше. Затова взехме злато и скъпоценни камъни, колкото можехме да носим, и поехме обратния път. Мислехме, че сме в безопасност, но изведнъж пред нас се появи великанът заедно с още десетина великани. Заловиха ни и ни разделиха по десет души на всеки великан. Аз и девет мои другари попаднахме при великана, чието бе съкровището. Завързаха ръцете ни и ни подкараха като овце към пещерата. Тогава ние предложихме да се откупим, но великанът каза:

— Не ми трябват вашите пари. Ще останете при мен и един по един ще ви изям.