Читать «Пясъчна треска» онлайн - страница 5
Аркадий Стругацки
— Такива ми ти работи, Боб… Такива ми ти работи, приятелю… — чу командирът, погледна го с нескрито отвращение и пое към астроплана.
Пред люка се спря, сложи ръка на пистолета, огледа се. На подскоци, размахал дългите си почернели ръце, Виконт се мъкнеше към палатката.
Обърна се. Капитанът видя изкривеното му лице и широко отворената му уста — Виконт пееше и вятърът донасяше заедно с пясъците някаква песничка:
Люкът плавно се затвори.
Въздушната вълна го завари около палатката, няколко секунди лежа, задъхан, полузарит в пясъка. После се изправи и се огледа. Там, където преди малко имаше астроплан, се извиваше към небето пясъчен вихър и вятърът го пренасяше надалеч. Пясъкът избухваше и се наливаше с гореща светеща кръв — като лицето на Бажах Туарег преди малко, беше адски смешно. Виконт се хилеше от душа, зарит в горещия пясък, и изобщо не се изненада, когато видя Кайн до себе си. Онзи го разтресе за ременете и изръмжа:
— Кой беше този? Къде е Боб? Казвай!
— Здрасти, Кайн — весело отвърна Виконт. — Не си ли го видял още? Той тръгна натам… отиде при вас… Страхотен пич е този Боб, честна дума… Даже не му дадоха да разкаже как Джал Ала те уби… тебе и Бажах… и всички — Виконт отново се разхили идиотски.
— Пясъчна треска — измърмори Кайн и се надигна. Целият беше черен, обгорен от пустинята, покрит с възпалени рани.
— Знаех си, че вие още сте живички — дърдореше Виконт. — Днес видях Бажах — един такъв здрав, весел, целият свети… А Боб казва: „По-бързо, по-бързо. В пясъците и без това… такова… е фрашкано с кокалаци… Това значи е всичко, което остана от Кайн…“ Шегаджия си беше Боб…
— Какви са тези глупости, аз съм жив! Той го знаеше — Кайн се оглеждаше неспокойно.
— Псуват!… Боб крещи — Руното! Пък оня казва: ще заповядам да те застрелят. Чудни хора. Влязоха в звездолета и… възз!
— Виконт, момчето ми, ела на себе си — в гласа на Кайн имаше страх и надежда. — Къде е Боб? Да не е в палатката? Или е заминал? Не може така…
— Боб лежи ей там… Ама не си ли го видял още?… Той отиде при вас, при вас… Златното руно, казва, ако не вярваш — погледни…
— Златното руно ли? — прошепна Клайн. — Какъв подлец!
Виконт видя как от хоризонта се надигнаха червеникави мокри облаци и се спусна мрак. Едва видимят вече Клайн изведнъж скъса ризата си и затъвайки в пясъците, с бавни крачки се запъти към мъглата. Тя за секунди се разсея и Виконт за сетен път видя червеникавите дюни, саксаула, горещия пясък, тежкото алено небе…
Информация за текста
Аркадий Стругацкий, Борис Стругацкий
Песчаная горячка, 1990
Източник: [[http://www.zona-f.dir.bg|Zona-F]] (през http://sfbg.us)
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/60]
Последна редакция: 2006-08-10 20:34:02
