Читать «Пътуване към другия свят» онлайн - страница 2

— Госпожо, знаете ли колко е часът?

— Деветнадесет — отвърна му.

Иво сложи ръце на лицето си, уж от срам пред нас, както беше направил Милър от филма в автобуса, докато момичетата го изнасилваха:

— Защото, госпожо, току-що в нашата стая поискаха да ме обезчестят и аз реших да ви се оплача. Не видях, не помня кой точно го направи — засмя се и тръгна спокоен, че го е съобщил.

Така и не разбрахме играеше ли, или наистина му се беше случило. Не проявихме излишно любопитство, от наша страна нямаше и намек за укор. Мадлена още в София ме беше предупредила, че при тези деца строгият тон не върви, не търпят нравоучение. Но сега, щом след неканения гост затвори вратата, тя не се въздържа и каза ядосано:

— Родителите на Иво са много богати; имат всичко необходимо за добър живот, но нямат контрол над децата си. Сестричката му Силвия все още е чиста, въздържано дете.

В двадесет часа групата тръгна на вечеря, а после отиде на дискотека. В два часа през нощта силни удари по вратата отсреща събудиха всички спящи на етажа. Канонадата продължи десет минути, затова мнозина от гостите на хотела подадоха глави — да разберат какво става. Ученикът, настанен в една стая с Иво, не можеше да влезе вътре, защото беше заключено. „Изнасиленият“ не беше пожелал да дойде на вечеря с групата, затова някои предположиха, че е излязъл сам на разходка и все още не се е върнал — не би могло да не се събуди след такава „атака“ по вратата. В 2:30 часа администраторът даде резервен ключ. Когато отворихме, намерихме Иво в леглото — беше дрогиран до такава степен, че не можеше да дойде на себе си. Все пак всички бяхме доволни, че не е решил да скочи от покрива на хотела, както беше направил рок фенът от нощното филмче.

Сутринта тръгнахме към Метеора. Шофьорът поиска да пусне видеото, но го помолихме да включи микрофона. Говорихме за християнската вяра, покълнала в земите на Балканския полуостров с надежда да направи хората по-добри.

Някои ученици вече знаеха, че и Гърция има традиционно православно изповедание, което ни прави близки не само като географски съседи, но и като празничност, църковни обреди, тайнства. Преминавайки в подножието на планината Олимп, говорихме за Единия Бог и разликата между монотеизма и политеизма. Опитахме се заедно да си спомним онова, което не забравяхме от „атаката“ през нощта. Иво се извини; той дори обеща, че докато се върнем на родна земя, няма да повтори грешката си. „А по-нататък?“ — мислехме за него; за дивния свят на гръцката митология, за природата, за корените на християнството по света…

* * *

Автобусът пътуваше из Тесалийската равнина между планините Козякас и Антихася и ненадейно в далечината се очерта чудна каменна гора, обляна от небесна светлина. Гигантските скални масиви в тази хълмиста част на Гърция наистина напомнят метеори — движещи се в междупланетното пространство небесни тела, паднали на земята и останали завинаги тук. Християнските манастири пък, градени по върховете на самите скали в столетията след XI век, свързват земното и небесното в едно и така превръщат Метеора в магнетичен център за хиляди аскети, търсили Бога чрез молитви, пост и въздържание. В подстъпите към скалните метеори е китното селце Кастраки, чиито жители се отличават с гостоприемство и преживяват най-вече от поклонническия туризъм.