Читать «Пътен инцидент» онлайн - страница 2

Накрая, вследствие продължителните разходки, така закали мускулите на краката си, че не можеше да се познае. Въпреки всичко сковаността и несигурността на движението си остана.

През един късен летен следобед, към пейката където седеше, се приближиха трима млади цигани. Те му се закривиха, заплезиха, а най-накрая нахвърлиха. Наоколо нямаше никой, който да го защити. Пребъркаха му джобовете, обраха му малкото пари които имаше, удариха му няколко плестника и избягаха. Беше беззащитен. Не можеше да се отбранява. Тези побойници обитаваха пустеещата къщица на престарялата баба Вана Цикова. Тя беше починала преди година и ромите, без никой да питат, се самонастаниха в запуснатия дом с цялото си циганско домочадие. Не след дълго махалата пропищя от мародерствата им.

При цялото му отчаяние от болестта, за бръснаря дойде и тая нова угроза. Циганите го бяха запомнили и нямаше шанс да се промъкне незабелязано покрай къщата им. Какво ли трябваше да стори? Къде трябваше да иде за да се отърве от тях? Обхвана го смут и тревога. Занизаха се мъчителни дни и нощи на страх и отчаяние. Разходките му се ограничиха само около махалата в която живееше. Тя обаче бе малка и я обхождаше за има — няма половин час.

Идеята дойде съвсем неочаквано. В една ранна утрин, до Пеци се приближи едро, тъмно кафяво куче. То имаше страховит вид, защото бе някакъв мелез между немска овчарка и каракачанка. Кучето се оказа повече от добродушно. Гледаше го с кротки кафяви очи, облизваше с пресъхнал език върха на носа си, сякаш искаше да му каже: „Не ме пъди! И аз съм самотен и гладен като теб.“ Жълта, пластмасова каишка опасваше врата му. На нея личеше изписан някакъв трицифрен номер. Дясното ухо на кучето беше отрязано наполовина.

След кратко колебание, бръснарят се престраши. Заговори ласкаво на животното, погали го зад ушите и едрия пес радостно завъртя опашка. Беше толкова кротък и хрисим, че човек не можеше да го повярва въпреки страховития му вид.

— Хайде да станем приятели! Как ти е името?

Понеже не получи отговор, Пеци продължи като скоро поговорка.

— Щом не казваш нищо, значи трябва да те кръстим… Виждам, че си бездомник и нямаш стопанин. Премалял си от глад… Ами тогава… да те нахраним… Я да видим дали ще ти хареса част от сандвича ми? Дръж! Дръж, Очко!

Той подхвърли парче от сандвича, и мигом бе удивен от ловкостта с която песа го хвана още във въздуха. Така вкусният сандвич беше изяден съвместно. Резултатът от тази почерпка бе такъв, че Очко последва Пеци и вече не се отдели от него. Човекът получи така желаната сигурност, а кучето надеждата за бъдещо вкусно ядене, което разбира се бе за предпочитане пред глада. Болният бръснар запозна своя придружител с всекидневния си маршрут както и с всичките негови особености. Очко с радост прие тези разнообразни разходки. Постепенно откри с удивление предимството да имаш благодетел.