Читать «Първобитен град» онлайн - страница 3

Сержант Круз попитал: „Ваша Чест, може ли да ви задам един въпрос извън протокола?“. Съдията отвърнал: „Да, какво има?“. Сержант Круз отговорил: „Никога ли не се страхувате за живота си?“. Съдията запитал: „Да не би да ме заплашваш?“. Сержант Круз казал: „Не, Ваша Чест, просто се чудех дали някой някога се е опитвал да ви нанесе сериозни физически поражения“.

Съдия Гай извадил 32-калибров „Смит и Уесън“ изпод тогата си и отвърнал: „Ще ми се да видя оня, който ще се опита“.

Протоколът сочи, че в няколко случая съдия Гай обиждал членове на медиите, като се обръщал към тях по начин, непристоен за поста му. Заключенията на Комисията относно тези обвинения посочват следното:

Госпожица Силвия Маркъс е репортер от „Детройт нюз“. В съдебната зала, пред свидетели, съдия Гай подложил госпожица Маркъс на обиди от изключително грубо естество. Произнесъл недостойна тирада относно това, че вестникът й бил расистки, и я предупредил „да не се ебава с него“.

В резюме Комисията по съдийски постове отсъди:

Група свидетели заявяват, че „правосъдието не само трябва да се раздава, а трябва ясно да личи, че то се раздава“. Без това условие, както самото правосъдие, така и уважението към закона изчезват. Съдия Гай е показал с поведението си, че и в правно, и в морално отношение той е неподходящ за съдийски пост. Поради гореизложеното, ние препоръчваме на Върховния съд да освободи съдия Гай от поста му в Градския съд на Детройт и да му бъде забранено да заема съдийски пост в бъдеще.

На пресконференцията, последвала публикуването на заключенията на Комисията, съдия Гай нарече разследването „расистки лов на вещици, организиран от контролираната от белите преса“. В същото изявление той обвини полицейското управление на Детройт в опит за убийството му, макар че не предложи доказателства за твърдението си.

Алвин Гай заяви сериозно, че ако Върховният съд го уволни, той възнамерява да „напише откровена книга, посочваща имената на хора с мръсни ръце и непочтени сърца“.

„Спомнете си какво ви казах, ако ме уволнят — добави Гай. — Книгата ми ще изложи доста хора, чиито имена ще ви зашеметят.“

1.

Един от служителите на паркинга на хиподрум „Хейзъл парк“ си припомни, че съдията си тръгнал след деветото надбягване, около един през нощта, и така запълни първата празнина в случая. Тъй като снимката на съдията наскоро доста пъти се беше появявала във вестниците и по телевизията, той бе сигурен, че в сребристия „Линкълн Марк V“ е бил Алвин Гай.

Светла кожа, около петдесетте, с малки мустачки и коса, увиснала над яката.

Другата замесена кола била марка „Буик“ или „Олдсмобил“, с тъмен цвят.

Със съдията имало млада бяла дама, около двадесет и седем годишна. С руса, дълга коса. Издокарана с нещо розово, широко, с много златни верижки около врата. Хубава жена. Гримът й я правел да изглежда бледа на изкуствената светлина, червилото й било тъмно. Служителят от паркинга каза, че съдията не помогнал на спътницата си да се качи в колата. Той се настанил на собствената си седалка и дал един долар бакшиш на служителя.