Читать «Първият закон» онлайн - страница 246
Джон Лескроарт
Преди да се добере до жертвата, Фаро забави ход, направи още една-две крачки и се закова на място. „Мили Боже!“ — каза си той.
Очите на Бари Джърсън бяха широко отворени. Все още не го бяха преместили, затова почти изпънатите му крака бяха леко наклонени надясно в основата на кафявата следа, която се губеше зад гърба му. Фаро се приведе по-близо и видя двете малки дупки в якето му отпред. Изправи се и се обърна към събралата се група:
— Как се е случило?
— В момента се опитваме да разберем точно това, сержант. — Батист се бе издигнал в отдел „Убийства“ — беше станал лейтенант преди Глицки, така че познаваше процедурата. — От тези инспектори научавам — кимна той към Кунео и Ръсел, — че отношенията между убитите тук имат дълга история.
Фаро, който не беше в групата, погледна към мъртвия си лейтенант, върна се и застана до Батист. Заговори обаче Кунео, който посочи към кея:
— Първият труп там е Джон Холидей, Лен. След него е Рой Панос. Това говори ли ти нещо?
— Познавам Джон Холидей — кимна Фаро. — Само по име. — Замълча, съзнавайки, че следващите му думи ще хвърлят истинска бомба, но все пак реши да ги произнесе. — Бях в дома му преди няколко вечери. Заедно с Пол Тию.
Всички глави се извърнаха рязко към него. Ръсел и Кунео си размениха многозначителни погледи.
— Какво е търсел той там? — попита Кунео. — И какво търсеше ти там?
— Холидей беше наш заподозрян — заядливо се оплака Ръсел.
Но Батист сряза и двамата.
— Не давам и пет пари за всичко това. Сержант, да не би да ми казвате, че Пол Тию е бил част от цялата история?
— Изглежда е имал нещо общо, сър, не е ли така?
— И се е самоубил заради това?
— Може би не точно заради това — отбеляза Кунео. — Възможно е причината да е друга.
— А може би изобщо не се е самоубил — вметна Фаро.
— Може би някой го е убил.
— Защо? — рязко се намеси Ръсел.
— Не знам. За да му затвори устата?
— За какво? — попита Кунео.
Фаро сви рамене. Не знаеше. Посочи към другите трупове и попита:
— А кои са тези двамата?
Батист му каза. Когато чу имената им, Фаро кимна.
— Вчера инспектор Тию ме накара да проверя дали отпечатъците от дома на Джон Холидей не са на тези двамата. Те са били там.
— А това какво означава?
— Не знам, сър. — Огледа се наоколо и добави: — Но е възможно Холидей и тези хора да са били замесени в нещо.
По всичко личеше, че това развитие на събитията никак не допадна на заместник-началника. Погледът му строго обходи хората около него, върна се на Джърсън и обхвана цялото местопрестъпление, плъзгайки се над тялото на Холидей.