Читать «Първата вълна» онлайн - страница 4
Робърт Силвърбърг
Капитанът си тръгва от салона и се отправя по главния транзитен коридор към асансьора, който ще го свали до по-ниските нива, където е щабът на отдела по планетарно сканиране, ръководен от Зед Хеспър. Той се отбива там поне веднъж на ден, ако не за друго, поне да позяпа променящите се модели на симулирани звезди и планети, които се появяват и изчезват върху огромния галактически екран на Хеспър. Моделите са абстрактни и капитанът не разбира почти нищо от астрономическия им смисъл — няма как да се получи директен изглед на нормалната вселена от вътрешността на извънпространствения тунел и Хеспър работи изцяло с аналози и еквиваленти, — но дори и така, капитанът намира известна, макар и неясна утеха в мисълта, че хората, чийто живот е затворен в неподатливите граници на този малък кораб, на шестнайсет светлинни години от родния свят, все пак не са съвсем сами в космоса.
Трудно е да се проумее, дори за човек като него, преминал сериозно обучение по необходимите дисциплини и трениран в самообладание. Той усеща силата на тази представа, но не и истинското й значение. Може да си каже: „Вече сме на шестнайсет километра от дома“, и лесно да си представи разстоянието. „Вече сме на хиляда и шестстотин километра от дома“ — малко по-трудно, да, но все пак може да го проумее. А „Вече сме на шестнайсет милиона километра от дома“? Това число вече подлага на изпитание способността му да го проумее — бездна, огромна бездна, ужасна, празна, тъмна бездна с гигантски размери, — но му се струва, че е в състояние по някакъв начин да обхване с разума си дори и такова огромно разстояние.
Шестнайсет светлинни години обаче?
Как да си обясни това?
Някъде, току отвъд тунела от извънпространство, през който корабът пътува в момента, лежи блестящо войнство от ярки звезди, пустош от слънца, обгърнала ги отвсякъде, и той знае, че посребрилата му руса брада ще е побеляла напълно, преди светлината на тези звезди да заблещука върху нощното небе на далечната Земя. А в същото време са минали само няколко месеца от началото на експедицията. Истинско чудо е, мисли си той, че сме стигнали толкова далеч така бързо.
