Читать «Пълно прочистване» онлайн

Лоръл К. Хамилтън

Пълно прочистване

Дъщеря ми беше все още много малко бебе, когато получих поканата да се включа във въпросната антология. Спях много малко, а домът ми изглеждаше като след бедствие. Така че, когато поискаха да напиша разказ за супергерои, знаех точно какъв супергерой най-много желаех да видя на прага си.

Капитан Разтребвач се материализира на прага на улица „Крушова“, номер 11. Пейджърът му за спешни случаи го бе събудил, код „Червено“. Дали бе неговият вечен враг Д-р Кир или пък долната банда на Прашните Кълбета, или може би Котленият Камък — разрушителят на бани?

Наложи му се да левитира, за да достигне звънеца. Както повечето борци срещу престъпността, Капитан Разтребвач си падаше леко нисък. Белият му гащеризон, сребърният плащ, маската му — шапка с козирка, с дупки за очите, блестяха от чистота. Той стоеше на най-горното стъпало пред входа, като изваян от слонова кост и сребро.

Изглеждаше перфектен, свеж и чист. Точно както му харесваше.

Вратата се отвори и жена, облечена в халат за баня впери поглед надолу в него.

— О, това си ти. Моля, заповядай. — тя му задържа вратата отворена, нетърпеливо подканяйки го с жест навътре.

Той се взря в нея с тъжна усмивка на лице:

— И кой подъл злодей върлува в дома Ви, скъпа госпожо?

Тя примига:

— Подъл злодей? — тя се изкикоти. — О, не, не такъв е проблемът. Съпругът ми се обади. Нима е казал, че има суперзлодей вкъщи?

Капитан Разтребвач се изпъна в целите си 90 сантиметра и каза:

— Получих код „Червено“, госпожо. Това означава, че е засечен суперзлодей.

Жената отново се разсмя.

— Ох, леле, не. Очаквам дванайсет души за парти в шест часа, а домашната ми прислужница напусна.

— Обадили сте се на горещата телефонна линия на супергероите, защото прислужницата ви е напуснала? — гласът му придоби остри нотки, които жената сякаш не забелязваше.

— Ами, приятелката ми, Бети те е повикала, когато децата и вдигнаха онзи див купон. Направил си чудеса с дома й.

— Помня този инцидент. Ясно показах, че това бе изключение от правилата, да й съдействам.

— Но ти наистина трябва да ми помогнеш, Капитан Разтребвач — жената падна на колене и стисна ръцете му — Моля, прекалено късно е да се обърна към когото и да е другиго — сълзи проблясваха в очите й.

Капитан Разтребвач скръсти ръце над слабия си гръден кош, с устни присвити в тънка линия.

— Госпожо, аз съм супергерой, не чистачка. Не мисля, че осъзнавате колко ужасни могат да бъдат противниците ми. Виждала ли сте някога вълна от черна плесен, да обгръща съпруга Ви и да го оглозгва до кости пред очите ви?

Тя примига насреща му.

— Ами, не, но нали това не се случва чак толкова често. Междувременно, не може ли да ми помогнеш, само този път?

Истина бе, че неговите върли противници се скатаваха напоследък. Работата бе в застой. Той я погледна в обляното със сълзи лице и кимна:

— Добре, но само този път.

Тя го прегърна, мачкайки козирката на маската му. Той се отблъсна назад, оправяйки костюма си.

— Няма нужда от това. Ще пристъпя веднага към работа, ако нямате нищо против?

— О, чудесно. Аз ще ида да се облека — тя се забърза нагоре по стълбите, оставяйки аромат на флорален парфюм след себе си.