Читать «Протокол за един ловен излет» онлайн - страница 5
Дончо Цончев
Тогава излязоха и другите, видяха дирите на заек и потвърдиха единодушно, че заекът е минал съвсем скоро.
Малко по-късно, изправен като орел върху тревистия ръб на нощвите, Кольо Пенев изсвири. Кучетата пристигнаха и завъртяха опашки. Първо певецът и неговата дъщеря звяр. После синът му звяр и специалното мъничко кученце на режисьора.
— Вече не се давят, както сабалем — рече Киро. — Като ги гледам така.
— Възможно е — каза след колебание режисьорът.
И всички продължиха надолу.
По пътя един от писателите каза на режисьора:
— Само едно нещо не знаем двамата с тебе.
— Кое?
— Че Кольо Пенев и Киро са истинската България. Не ние.
— О, какъв ден! — каза след малко мълчание режисьорът. — Господи, какъв ден…
Надолу към колите общият разговор продължи в тази насока, дори Киро и неговият свенлив приятел Кольо Пенев внесоха в този общ разговор своето скромно и притеснително участие. И бяха щастливи — седмината, — че ето, лов не е станал, но нали те са усетили всичко? И то си беше така.
Без простата истина, че заекът, чиито дири видяха накрая, беше прекарал целия ден до колибата, на метър от тях, заслушан в тях — също тъй търсил подслон от водата.
И без живата, също така прясната истина, че кучето звяр и специалното кученце на режисьора бяха по свой път преодолели принципа за различие на породите и бяха се любили целия ден във валежа — колкото могат.
И още без една велика стара истина, че този свят, естествено, се мери по своите изтъкнати личности — вождове и писатели, и режисьори, и генерали, но тези изтъкнати личности винаги и най-много се въдят из тези колиби в лозята.
В самия край на деня, когато ръкостисканията от сутринта се повториха, сега за довиждане, и гостите се загледаха в гърбовете на двамата селяни, в мокрите кучета, в хълма с лозята — белите каменни зидове, зелените взривове от плод, ядка и семе, череши със стволове за оръдия, — дойде мигът на истински пълното усещане, което мълком ги изду чрез кръвта им.
Усещането, че само по тази шарена черга може да се пътува безкрайно — наистина до самото небе.
Информация за текста
Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2010
Издание:
Дончо Цончев. Протоколи и измислици
Народна младеж, София, 1987
Редактор: Благовеста Касабова
Художник: Димитър Трендафилов
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15760]
Последна редакция: 2010-04-03 11:30:00