Читать «Пророчицата от Кел» онлайн - страница 4

И провидците на Запада разкриха що им е рекъл Алдур в умовете на провидците, що живеят сред нас, и послушахме ний съвета им и обмислихме как да не обидим чедата на бога-дракон, та да не попречат на нашето съзерцание. Накрая заключихме, че войнствените чеда ангаракски най-малко ще се боят от простите земеделци, що живеят в примитивни общества, и така подредихме живота си. Разрушихме градовете си и пръснахме камъните, и се захванахме да обработваме земята, та да не уплашим своите съседи, ни да възбудим тяхната завист.

И течаха годините, и станаха векове, и станаха вековете хилядолетия. И както бе речено, дойдоха при нас чедата ангаракски, и станаха наши господари. И нарекоха те земите, що обитавахме, „Даласия“, и покорявахме се ний на волята им, и продължавахме своето съзерцание.

По онова време се случи тъй, щото един ученик на бог Алдур отиде с други далеч на север да си върне нещо, що богът-дракон открадна от Алдур. И това беше толкова важно, че сложи край на Втората епоха и започна Трета.

И през Третата епоха жреците ангаракски, що човеците наричат „гролими“, дойдоха да ни говорят за бога-дракон, за жаждата му за нашата любов, и обмислихме ний словата им, както обмисляхме всичко, що ни казваха човеците. И се посъветвахме с Книгата на небесата, и се уверихме, че Торак е въплътеният божествен аспект на един от духовете, що се бореха помежду си в средата на времето. Ала где беше другият? Как могат човеците да изберат, когато при тях е дошъл само единият дух? Как човек да избере Доброто и да отхвърли Злото, когато не може да ги сравни? Духът, що се беше вселил в бога-дракон, не можеше да ни помогне в избора, защото този дух смяташе целта си за добра и не осъзнаваше, че може да е лоша. И тогава разбрахме ний своята тежка отговорност. Духовете щяха да дойдат при нас, всеки с времето си, и всеки щеше да твърди, че е добър, а другият — зъл. И някои вярват, че изборът човешки ще определи резултата. И посъветвахме се ний помежду си, и решихме да приемем формите на култа, що гролимите толкова настойчиво ни предлагаха. Това щеше да ни даде възможност да проучим природата на бога-дракон и да ни подготви за избора, когато дойдеше другият бог.

Формите на култа, що гролимите упражняваха, ни бяха противни, ала не виняхме ний за тях Торак, защото ученикът може да изврати намерението на учителя и да стори в негово име нещо, що учителят не е възнамерявал. Затуй наблюдавахме, чакахме и мълчаха устите ни.

След време световните събития промениха живота ни. Чедата на бога-дракон, които човеците наричат „ангараки“, се обединиха с великите градостроители от Изток, що се наричат „мелцени“, и изградиха империя, що господстваше над целия континент. Ангараките бяха извършители на дела, ала мелцените бяха изпълнители на задачи. Веднъж свършено, делото е свършено завинаги, но задачата се повтаря всеки ден. И дойдоха сред нас мелцените да дирят човеци, що могат да им помагат в безкрайните им задачи. И помогнахме им ний донякъде, ала скрихме истинската си природа от тях. И ето, един от нашето племе, що мелцените бяха избрали да им помага, имаше случай да пътува на север в изпълнение на възложена му задача. И стигна той до една къща, и потърси подслон там от сварилата го буря. Тази къща беше под властта на гролимите, но господарят на дома не бе ни гролим, ни ангарак, ни какъвто и да е друг човек. Беше попаднал неволно нашият съплеменник в Тораковия дом и Торак бе любопитен за нашия народ, и прати да повикат пътника, и отиде нашият съплеменник да види бога-дракон. И в мига, в който погледна Торак, Третата епоха свърши и започна Четвъртата. Защото ето, богът-дракон ангаракски не беше един от духовете, що очаквахме. Белезите, що бяха по лицето му, не водеха извън него и нашият съплеменник в миг видя, че обречен е Торак и че онова, що е той, ще умре заедно с него.