Читать «Пророчицата от Кел» онлайн - страница 254

Гарион кимна.

— Това е противоестествено, така да знаеш.

— Аз пък съм роден в такова семейство.

Грелдик се ухили все тъй неодобрително, но насочи кораба съвсем близо до ветровития бряг.

— Това място харесва ли ти?

— Да, прекрасно е.

Гарион и баба му изчакаха на брега, загърнати в топли наметала, които плющяха на вятъра, докато корабът не изчезна в морето.

— Е, вече може да тръгваме — рече Гарион и нагласи меча си по-удобно.

— Не мога да разбера защо го взе — отвърна Поледра.

— Кълбото иска да види бебето на леля Поул — отвърна той.

— Това е най-налудничавото нещо, което съм чувала, Гарион. Готов ли си да тръгваме?

Фигурите им проблеснаха, избледняха и на тяхно място се появяха два вълка, които прекосиха пустия бряг и затичаха през равнината.

След седмица стигнаха Долината на Алдур. Спираха много рядко да ловуват, още по-рядко — да почиват. През тази седмица Гарион научи много за живота на вълците. Белгарат му беше разказвал различни неща за него, но вълшебникът се беше научил да се превръща във вълк едва когато бе станал мъж, докато Поледра бе израсла във вълча глутница.

В една снеговита вечер двамата се изкачиха на върха на хълма, от който се виждаше къщата на Поулгара. Съвършено правите огради бяха почти изцяло затрупани от сняг, а в прозорците светеше уютна и мека жълтеникава светлина.

„Навреме ли пристигаме?“ — попита Гарион вълчицата с кехлибарените очи, която стоеше до него.

„Да — отвърна Поледра. — Решението ни да не вземаме конете се оказа добро. Моментът наближава. Хайде да идем там и да разберем какво става.“

Изтичаха надолу по хълма през гъстата пелена танцуващи снежинки и когато стигнаха вратата на къщата, възвърнаха човешкия си облик.

Вътре беше светло и топло. Поулгара, в напреднала бременност, тъкмо слагаше две чинии. Белгарат се беше разположил пред огъня, а Дурник поправяше някакъв стар хамут.

— Оставих ви малко от вечерята — рече леля Поул на Гарион и Поледра. — Ние вече се нахранихме.

— Значи знаеше, че ще пристигнем точно тази вечер? — попита Гарион.

— Разбира се, скъпи. Ние с мама обикновено винаги поддържаме връзка. Как е Се’Недра?

— Тя и Белдаран са добре — отговори небрежно той. Леля му Поул го беше изненадвала толкова много пъти в миналото, ала сега беше негов ред.

Вълшебницата едва не изтърва чинията, а прекрасните й очи блеснаха от изумление.

— О, Гарион! — възкликна тя и го прегърна.

— Името харесва ли ти? Поне мъничко?

— Повече, отколкото би могъл да си представиш, Гарион.

— Как се чувстваш, Поулгара? — попита Поледра и свали наметалото си.

— Чудесно — усмихна се леля Поул. — Процедурата, разбира се, ми е ясна, но сега ще я изживея за пръв път. Точно преди раждане бебетата като че ли нямат друга работа, освен да ритат. Преди две минути моето ме ритна на три различни места едновременно.

— Може би синът ни просто раздвижва и юмручетата си — предположи Дурник.

— Синът ни? — усмихна се Поулгара.

— Поул, просто така ми дойде на езика.

— Ако настоявате, мога да погледна и да ви кажа със сигурност дали е синче, или дъщеричка — предложи Белгарат.