Читать «Пророчицата от Кел» онлайн - страница 251

Дейвид Едингс

„Обидих ли я по някакъв начин?“

„Не си — успокои го Гарион. — Причината е в необичайното й състояние. Раждането наближава, а то винаги прави жените много раздразнителни.“

„А! — рече вълкът. — Човеците са много странни същества.“

„Така е“ — съгласи се Гарион.

Не друг, а самият Грелдик докара Поледра до Острова на ветровете тъкмо в разгара на една страшна виелица.

— Как успя да определиш вярната посока за насам? — обърна се Гарион към облечения в дебели кожени дрехи моряк, докато двамата седяха пред огъня в трапезарията с халби пиво в ръка.

— Жената на Белгарат ми я показваше — рече Грелдик и повдигна рамене. — Тя е забележителна жена, казвам ти.

— Знам.

— Можеш ли да си представиш, че през цялото време, докато бяхме на вода, нито един от моряците ми не близна ни капка? Дори и аз. Не знам защо просто не ни се пиеше.

— Баба ми страда от известни предразсъдъци. Мога ли да те оставя за малко? Искам да се кача да поговоря с нея.

— Не се притеснявай, Гарион — увери го Грелдик с усмивка и потупа пълната си халба. — Тук ми е добре.

Гарион се качи в кралските покои. Жената с кестенявите коси седеше край огъня, галейки кротко ушите на младия вълк. Се’Недра се беше проснала на един диван в твърде неудобна поза.

— Гарион — рече Поледра и подуши въздуха. — Виждам, че си пил. — Тонът й недвусмислено показваше нейното неодобрение.

— С Грелдик сръбнахме по една халба.

— Моля те, седни в другия край на стаята. Обонянието ми е извънредно чувствително, а от миризмата на пиво ми се гади.

— Това ли е причината, поради която не одобряваш пиенето?

— Разбира се. Че защо иначе?

— Мисля, че леля Поул има морални мотиви за това.

— В такъв случай Поулгара има доста странни предубеждения. А сега нека ви кажа — продължи тя сериозно. — В момента дъщеря ми не е в състояние да пътува. Тук съм, за да акуширам на Се’Недра. Поул ми даде какви ли не наставления, повечето от които смятам да не спазя. Раждането е естествен процес, така че колкото по-малко се намесваме, толкова по-добре. Щом то започне, искам да вземеш Геран и този вълк тук и да ги заведеш в другия край на крепостта. Щом всичко свърши, ще изпратя да ти съобщят.

— Добре, бабо.

— Той е добро момче — рече Поледра на риванската кралица.

— Аз много го харесвам.

— Надявам се. Добре, Гарион, щом бебето се появи на бял свят и се уверим, че всичко е наред, двамата с теб ще отидем в Долината на Алдур. Поулгара трябва да роди няколко седмици след Се’Недра, но все пак нямаме много време за губене. Поул иска да си там, когато ражда.

— Трябва да идеш, Гарион — рече Се’Недра. — Щеше ми се и аз да можех да дойда с теб.

Гарион изпитваше известна несигурност, че трябва да се отдели от жена си толкова скоро след раждането, но пък държеше да е в Долината, когато на бял свят щеше да се появи детето на леля Поул.

Гарион сънуваше прекрасен сън. Двамата с Ерионд яздеха сред зелената трева на един хълм.