Читать «Проектите на света» онлайн - страница 3

— Ха, хм! — изрече Бог колебливо и върна създанието на мястото му в световната система, където то незабавно започна да се вайка.

— Значи и с проект Б нещата не стоят както трябва — установи Всесилният и изключи времето.

Двамата главни ангели направиха доста недоволни физиономии, доколкото това подобаваше, и веднага предложиха услугите си да внесат нови проекти.

Ала Всевишният махна с ръка:

— Какво приказвате, работата със сътворението на света не е чак толкова бърза. Тези ваши два свята не струват. Може би по-късно ще ви хрумне нещо по-добро. На първо време и така става.

С тези думи той взе двата модела на света и за по-удобно ги постави един в друг в небесния килер за вехтории.

След няколко децилиона години Творецът случайно хвърли поглед отново към този ъгъл и забеляза, че двата бракувани свята работеха.

Той извика двамата ангели при себе си и попита кой си е позволил да пусне времето, та световете продължават да са в пробно изпитание.

— Аз си взех само останалото ми време — призна си малко страхливо ангелът на проект А.

— И аз само моето — присъедини се ангелът на проект Б.

— Да, да — заобясняваха един през друг двамата, — ние просто искахме да опитаме кой свят е по-издръжлив, ако вървят едновременно.

— Тъй ли? — благо кимна създателят. — Я да проверим тогава какво се е получило.

И той отново бръкна в комбинираната световна система и извади един обитател. Че винаги уцелваше когото трябва, се разбираше от само себе си.

— Е? — полюбопитствува той. — Как е сега при вас?

— Отлично — отговори човекът, защото това бе човек.

— Как става така? Нали в света А се тюхкаха, че всичко било тъй предопределено, че нищо не можело да се промени, а в света Б се оплакваха, понеже каквото и да си намислел човек, веднага се сбъдвало и затова нямало нищо сигурно.

— Да, Господи, тъкмо това оправихме. От двата свята направихме нов, наш собствен. Тъй като ние образуваме едно особено Дружество за подобряване на света.

— Това вече е прекалено! И как го сторихте?

— Много просто. Световете си вървят, ние на това разчитаме. После вземаме от Б фантазията, а от А закона. Така постигаме допълването. Каквото представяме за желателно, действително го вършим, а неотменимото използуваме за разумни цели.

— Не е лошо! Та вие се насочвате по този начин тъкмо към разумния свят, който очаквам. Е, в такъв случай можете да си го създадете сами, аз ще го утвърдя. А ти кой си всъщност?