Читать «Пробуждането (Книга първа)» онлайн - страница 81

— Господин Танър, добре ли сте? Господин Танър? Господин Танър!

Никакво движение, никакъв звук. Никакъв проблясък на живот в широко оцъклените му очи. Не го докосвай, прошепна внезапно някакъв настойчив глас в главата й. Не го докосвай, не го докосвай, не го докосвай…

Под пулсиращата светлина на лампите тя видя как ръката й се протяга напред, сграбчва рамото на господин Танър и го разтърсва, видя как главата му се люшна безволно към нея. Тогава видя гърлото му.

И започна да крещи.

Елена чу писъците. Те бяха пискливи и непрекъснати. Не приличаха на нито един от другите звуци в Къщата на духовете и тя разбра, че не са престорени.

Последвалото беше истински кошмар.

Тя стигна на бегом до стаята на друидите и видя сцена, която не беше предвидена за показване пред посетителите. Бони продължаваше да крещи. Мередит я държеше за раменете. Тримата малки ученици се опитваха да се измъкнат през закрития със завеса изход.

— Той е мъртъв — захлипа Бони, когато писъците й спряха и можеше да говори. — О, Господи, кръвта е истинска и той е мъртъв. Докоснах го, Елена, той е мъртъв, наистина мъртъв…

Стаята се изпълни с хора. Някои се разкрещяха, а в следващия миг всички се заблъскаха панически към изхода, бутаха се с лакти, събориха преградите.

— Светнете лампите! — извика Елена и чу как викът й се поде от другите. — Мередит, бързо, обади се по телефона на Бърза помощ, а после и на полицията… Светнете тези лампи!

Когато помещението се освети, Елена се огледа, но не можа да види нито един възрастен, нито един, който би могъл да овладее положението. Част от нея се бе вледенила, мислите й бясно препускаха, докато се опитваше да реши какво да прави. Друга част просто се бе вцепенила от ужас. Господин Танър… Никога не го бе харесвала, но това само сякаш още повече влошаваше нещата.

— Изведете децата оттук. Да излязат всички, с изключение на персонала — рече тя.

— Не! Затворете вратите! Никой не бива да излиза, докато не дойде полицията — извика върколакът до нея и свали маската си. Елена се извърна изненадана да чуе този глас и видя, че не беше Мат, а Тайлър Смолуд.

Едва тази седмица му бе позволено да се върне в училище и лицето му все още носеше белезите от ударите на Стефан. Но в гласа му прозвуча авторитетна нотка и Елена видя пазачите да затварят вратите. Чу да се затваря друга врата в дъното на салона.

От десетината души, скупчили се около макета на Стоунхендж, Елена разпозна само един от работниците. Останалите също бяха от училището, но никой не й бе добре познат. Един от тях, момче, облечено като пират, заговори на Тайлър:

— Искаш да кажеш… смяташ, че някой от нас го е извършил?

— Точно така, извършил го е някой от присъстващите — кимна Тайлър. В гласа му се прокрадна особена, развълнувана нотка, сякаш случващото се му доставяше удоволствие. Посочи към локвата кръв върху камъка. — Кръвта още не е засъхнала, значи се е случило съвсем скоро. Погледни как е прерязано гърлото му. Убиецът сигурно е използвал онова. — Махна с ръка към жертвения нож.