Читать «Пробуждането (Книга първа)» онлайн - страница 17

Когато този следобед Елена влезе в часа по европейска история, тя бе посрещната от приглушено бърборене в класната стая. Дик Картър и Тайлър Смолуд се мотаеха пред вратата. Двойка тъпи клоуни, каза си тя, като се постара да не обръща внимание нито на подсвиркванията им, нито на наглите им погледи. Въобразяваха си, че са голяма работа само защото се подвизаваха като играчи във футболния отбор на училището. Докато беше в коридора, Елена ги държеше под око, освен когато за кратко се зае да поосвежи червилото си. Бе дала на Бони специалните си инструкции и планът й бе готов да влезе в действие, щом Стефан се появи. Огледалцето на кутийката за гримове й осигуряваше чудесна видимост към коридора зад гърба й.

И все пак някак си пропусна момента на пристигането му. Той се появи внезапно до нея и тя бе принудена рязко да щракне капачето на кутийката с гримове. Имаше намерение да го спре, обаче преди това се случи нещо неочаквано. Стефан се напрегна — или по-скоро нещо наблизо го накара да настръхне. Точно в този момент Дик Картър и Тайлър Смолуд се замотаха пред вратата на стаята и му препречиха пътя.

Клоуните на класа, помисли си Елена. Тя им хвърли кръвнишки поглед над рамото на Стефан.

Те обаче се наслаждаваха на играта, като се туткаха на прага, преструвайки се, че не забелязват присъствието на Стефан.

— Извинете — заговори той със същия тон, с който се бе обърнал към учителя по история. Тих и сдържан.

Дик и Тайлър се спогледаха с изкривени от недоумение лица, а после се озърнаха сепнато, сякаш бяха чули гласове на някакви призраци.

— Scoozi? — изквича Тайлър с невъзможно висок фалцет. — Скузи? Ти мене скузи? В джакузи? — И двамата прихнаха в неудържим смях.

Елена видя как мускулите под тениската на Стефан се стегнаха. Това беше нечестно — и двамата бяха по-високи от Стефан, а Тайлър бе двойно по-широкоплещест.

— Има ли някакъв проблем? — Елена се сепна, когато момчетата се извърнаха към един друг глас, прозвучал зад тях. Обърна се и видя Мат. Сините му очи гледаха твърдо и непоколебимо.

Елена прехапа устни, за да прикрие усмивката си, когато Тайлър и Дик бавно заотстъпваха, макар и твърде неохотно. Добрият стар Мат, помисли си тя. Но сега добрият стар Мат влезе в класната стая заедно със Стефан, а зад тях пристъпваше Елена, загледана в Тайлър и Дик. Когато момчетата седнаха, тя побърза да се настани на чина зад Стефан, откъдето можеше да го гледа, без той да подозира. Осъществяването на плана й трябваше да изчака за след часовете.

Мат раздрънка монетите в джоба си, което означаваше, че иска да каже нещо.

— Хм, здравей — заговори накрая той, смутен от неудобното положение, — тези двамата тук, нали се сещаш, те са…

Стефан се засмя, но с горчива нотка.

— Кой съм аз, че да съдя? — Сега в тона му се прокраднаха повече емоции, отколкото Елена бе дочула досега в казаното от него дори и при спора му с учителя Танър. Но това не бяха щастливи емоции. — Пък и защо трябва да ме посрещат с добре дошъл? — довърши той, сякаш повече на себе си.