Читать «Пробуждането (Книга първа)» онлайн - страница 14

Този път стигна твърде далеч, помисли си Стефан, докато наблюдаваше как двамата мъже си разменяха свирепи погледи. Този път дори и целият ти чар няма да ти помогне да се измъкнеш.

Ала в този миг се дочуха леки стъпки откъм прага на стаята. Стефан се извърна и остана омаян от тези сини очи с цвета на лапис лазули, заобиколени от дълги златисти мигли. В стаята влезе Катрин. Баща й, барон фон Шварцшилд, я бе довел от студените владения на германските принцове тук, в топлата Италия, с надеждата тя да се възстанови от продължителното си заболяване. И от деня, в който тя пристигна тук, всичко се промени в живота на Стефан.

— Моля да ме извините. Не искам да досаждам. — Гласът й прозвуча тихо, но ясно. Дори се обърна, сякаш се канеше да излезе.

— Не, не си тръгвай — изрече забързано Стефан. Искаше да й каже още нещо, да улови ръката й, но не посмя. Не можеше да си го позволи в присъствието на баща си. Трябваше да се задоволи само с това да отправи поглед към тези искрящи като диаманти сини очи, които се вдигнаха към неговите.

— Да, остани — покани я Джузепе и Стефан със задоволство забеляза как мрачното изражение на баща му започна да се прояснява. Джузепе махна с ръка на Деймън да напусне стаята, след което пристъпи напред, като внимателно оправи гънките на дългото си тежко кожено наметало.

— Днес баща ти трябва да се върне от деловите си задължения в града и много ще се зарадва да те види. Но си много бледа, Катрин. Надявам се, че не си се разболяла отново?

— Знаеш, че винаги съм бледа. За разлика от дръзките италиански девойки, аз не използвам руж.

— Не ти е необходим — изтърси неочаквано за себе си Стефан и Катрин му се усмихна. Толкова беше красива. В гърдите му се надигна болка.

— А пък аз толкова малко те виждам през деня — продължи баща му. — Рядко ни даряваш с удоволствието да се порадваме на твоята компания преди смрачаване.

— През деня уча уроците си или се посвещавам на другите си любими занимания — обясни тихо Катрин и сведе мигли. Стефан знаеше, че това не беше вярно, ала не каза нищо. Никога не би издал тайната на Катрин. Тя отново погледна към Джузепе. — Но ето че сега съм тук.

— Да, да, така е. Трябва да ти кажа, че тази вечер ще имаме много специално меню в чест на завръщането на баща ти. Деймън… с теб ще си поговорим по-късно. — Джузепе даде знак с ръка на прислужника, преди да напусне стаята. Стефан, силно развълнуван, се обърна към Катрин. Толкова рядко му се отдаваше възможност да разговаря с нея без присъствието на баща си или Гудрен, флегматичната германска прислужница на Катрин.

Но това, което съзря, го прониза като удар в стомаха. Катрин се усмихваше с онази потайна усмивка, с която често го беше дарявала.

Само че сега погледът й не беше насочен към него, а към брат му Деймън.

В този миг Стефан мразеше брат си, мразеше неговата красота и грациозност, неговата чувственост, която привличаше жените като нощни пеперуди, устремени към пламъка. В този миг му се искаше да удари Деймън, да размаже красивото му лице. Но вместо това Стефан остана неподвижен, докато наблюдаваше как Катрин пристъпваше бавно към брат му, стъпка по стъпка, докато дългата й рокля от златист брокат шумолеше по пода.