Читать «Проблемът за подаръка» онлайн

Дмитрий Биленкин

Проблемът за подаръка

Честно казано, фирмата „Интерпланет“ с всичките си помещения, блестящи експерти и неограничени кредити, беше най-грандиозният в историята сапунен мехур.

Градът зад прозорците изглеждаше сив като неизмит пепелник и погледът на директора тъжно се плъзна по плоските покриви и забулените в мъгла фасади. Хоризонтът беше натежал от заводски дим, чийто полумрак всеки път напомняше за задачата, която така и не му се удаде да реши. От мрачните мисли го откъсна предупредителният звън на „интеркома“. Бавно, без желание директорът вдигна телефонната слушалка.

— Да, разбира се! — Той погледна часовника. — Още седем минути. Не, експерти не са необходими, това е частна среща. Само да бъдат готови. Това е всичко.

Поставяйки телефонната слушалка, директорът огледа почти символичната празнота на масата. Тъмничко… дали да не запали лампата? Не, не си струва: огромният кабинет веднага ще придобие официален вид, така е по-добре. След като малко се поколеба, той включи само една настолна лампа и нагласи светлината така, че чудноватото кресло отсреща се оказа в сянка. Стана мъничко по-уютно.

Внезапно го обзе злоба. За кого се старае? За същество със съвършено други понятия за всичко земно, в това число и за уюта?

Голата повърхност на масата дразнеше погледа му и той хвърли върху нея пакет цигари, запалка, илюстровано списание, измъкна пепелник и с наслада запуши.

Детска постъпка — и какво от това. Та, честно казано, той просто се бои не точно от самия представител на могъщата цивилизация на Антарес, от неговата странна логика и морал, а повече от себе си; да не направи неподходящо движение, да не каже неуместна дума, тъй като, дявол да го вземе, просто не знаеше каква постъпка би могла да настрои гостите срещу земните хора.

Най-вероятно никаква. Изобщо, те се отнесоха към хората от Земята възможно най-благожелателно, но от това не ти става по-леко, а може би дори по-тежко. Какъв възторг предизвика тяхното пристигане! Първият контакт! Братя по разум! А по-нататък?

Още преди появата на тези извънземни същества се спореше:

„Разумните същества от другите светове са физически й духовно близки на хората!“

„Нищо подобно, разумът може да има формата на кристал, плесен, плазма!“

Истината, както често се случва, се оказа по средата. На всички цивилизации е присъщо нещо общо, тъй като формирането на разума навсякъде се диктува от едни и същи закономерности (това вече е информация от антаресците). Но ако на Земята всеки народ си има свои обичаи, всеки човек — свой характер, и ако земното начало е създало вирусите, хипопотама, гения и кретена, напалма и фугите на Бах, то как трябва да изглеждат в галактически мащаб отклоненията във формите, явленията и мислите!

После те пристигнаха. Размениха си гаранции, културни ценности (ако някой въобще разбра нещо от тяхното изкуство). Обмениха си и образци от природата (невъзможно беше да се разбере как в сравнително неголемия им кораб изчезват мъхове, секвои, скелети на динозаври, айсберги, дюни, облаци). След това бе създаден „Интерпланет“ — за обмен на научно-технически и промишлени ценности.