Читать «Приключенията на един Ангел в село Цепилово» онлайн - страница 2
Елин Пелин
Но ето там из една уличка се зададе по белия сняг черна фигура. Взря се ангелът и видя човек, след него недалечко друг.
„Пак ще ям бой“ — помисли си той и поиска да разпери криле да се вдигне, но не можа. Те бяха изпочупени.
Двете човешки фигури се настигнаха и спряха пред него.
— Кой си ти?
— Човек, ваш брат. Закъснял пътник.
— Дай си личната карта!
— Нямаш? Добре. Слушай, поляк, заведи тогова в общинския яхър и го вържи на яслите като магаре. Удари му и един даяк. Виждам, че не е от нашите. Утре ще го разберем.
— Слушам, господин кмете — рече полякът, хвана ангела, закара го в общинския яхър и го върза за яслите до магарето.
На сутринта селяните дълго търсиха кмета да го поздравят с Рождество Христово и късно-късно го намериха в общинския яхър, вързан за яслите до магарето.
— Каква е тая работа, кмете? — питат го зачудени селяните.
— Не знам, брате — сам не знам. Някой от противниците ми скрои тоя номер. Вземете тоягите и бийте! Да започнем Коледа!
Информация за текста
Набиране: Георги Величков
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Публикация:
Елин Пелин. „Събрани съчинения в шест тома“, Том трети; „Български писател“, С. 1977. Под редакцията на Тодор Боров, Кръстьо Генов и Пеньо Русев.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5412]
Последна редакция: 2008-02-14 10:30:00