Читать «Придворният убиец - трилогия» онлайн - страница 1018

Внезапно ми стана ясно значението на разбития прозорец. Искрен го бе счупил, за да види по-добре самата местност. След това беше запалил огън и с изгорялата пръчка бе прерисувал нещо. Навярно го беше добавил на картата, която носеше със себе си от Бъкип. Но какво? Отидох при счупения прозорец и проучих плочите от двете му страни. Прахът от лявата бе избърсан. Докоснах саждивия отпечатък от Искреновата длан. Той беше изчистил тази плоча, бе погледнал навън и после беше прерисувал нещо. Не се съмнявах накъде е гледал. Зачудих се дали отбелязаното на плочата е имало някаква връзка с обозначенията на неговата карта. Щеше ми се пергаментът на Кетрикен да е в мен, за да ги сравня.

През прозореца се виждаха Планините на север, откъдето бях дошъл. Обърнах се към изображението на плочата. Призраците от миналото не ми помагаха с нищо. Вместо гориста местност, на плочата бяха представени лозя и ниви. Единствената обща особеност бе черната лента на правия като стрела път, който водеше към планината. Проследих го с пръсти. Той се раздвояваше и там бяха гравирани йероглифи. Точно на това място беше инкрустиран мъничък искрящ кристал.

Приближих лице към плочата и вперих очи в миниатюрните символи. Дали отговаряха на обозначенията на Искреновата карта? Дали Кетрикен можеше да ги разчете? Излязох от стаята и забързах надолу по стълбището, като минавах през фантомите, които сякаш ставаха все по-материални. Вече ясно чувах думите им и зървах гоблените, които някога бяха украсявали стените. По тях бяха изобразени много дракони.

— Праотци? — Попитах кънтящите каменни стени и думите ми се понесоха по стълбището.

Потърсих нещо за писане. Дрипавите драперии бяха влажни и се разпадаха при докосване. Малкото оцеляло дърво бе старо и изгнило. Разбих вратата на една стая с надеждата, че вътре ще има нещо по-запазено. Стените бяха покрити с дървени лавици с многобройни прегради и във всяко отделение имаше свитък. Изглеждаха материални, както и перата на масата в средата на помещението. Но пръстите ми откриха само призраци на хартия, крехка като пепел. На една ъглова лавица видях купчина нови пергаменти, които се оказаха гнили останки. Накрая успях да намеря годно за използване парче, не по-голямо от двете ми длани. В шишенце с тежка запушалка имаше изсъхнало мастило. Дървените дръжки на писалата бяха изгнили, ала металните писци бяха достатъчно дълги, за да мога да ги държа. Въоръжен с всичко това, се върнах на върха на кулата.