Читать «Преминаването на екватора» онлайн - страница 5

Макар че съвсем не беше трудно да се разбере какво правеше там Фирмен — трябваше само да се види как се е настанил! Мястото, където се намираше, беше тясно пространство в средата на кораба, сигурно скривалище тъкмо в най-широката част на „Габиан“, където най-малко отвсякъде другаде на кораба се чувствуваше клатенето.

Как се бе озовал там? Много просто. Вълната, от която всички мислеха, че е отнесен, го бе чисто и просто шибнала по палубата, но той не бе прехвърлил перилата. Не. Капакът на един люк се бе изместил от вълната. Той бе паднал на дъното и бе загубил съзнание. Машинално поставен на мястото от първия минал моряк, люкът се бе затворил над него. Беше останал там четирийсет и осем часа, изтощен от морската болест, самото положение на тялото му бе укротило повръщанията — най на края той се бе почувствувал тъй добре, както от тръгването си от Хавър насам не се бе чувствувал.

— Какво пра… пра… виш тук? — повтаряше Картаю.

— Е — отвърна Фирмен, — нали виждате!

— Господи — възкликна Картаю, грабвайки го за рамото, — тогава ти ни накара да ми… мислим, че си и… и… изчезнал, а през пялото това време си бил скри… скрит тук!

— Да… да… — призна Фирмен, — но моля ви, господин Картаю…

— Няма никакъв господин Кар… Кар… Картаю. Хайде, марш! Тръгвай напред, идващ тъкмо навреме. Не, само като си помисля, че без малко щеше да се и-и-измъкнеш от кръ… кръ… кръщавката!

Със здравата си ръка той вдигна за яката, по-скоро понесе нещастния Фирмен към палубата.

Появата на двамата мъже, единият бутащ другия напред, заобиколени от тези, които бяха тръгнали да търсят кучето, произведе невероятен ефект. Без колебание Картаю насочи към ешафода намерения слуга.

Когато вече стъпи на платформата, когато видя пред себе си всички тия луди, облечени като диваци, когато най на края забеляза и изправената Сидони — жив образ на гнева, клетият човечец падна на колене.

— Простете! Простете ми, госпожице! — проплака, кършейки за милост ръце към младото момиче.

Но гръмливият глас на Картаю превъзмогна бъркотията. Той блъсна Фирмен към трамплина и когато слугата вече стъпи, там, той го спря с едно тъй повелително „Стой!“, че Фирмен се закова на място.

— Фирмен — рече тогава Нептун и се надигна, — Фирмен, ти ще бъдеш наказан за измяна. Ето те върху една не много широка дъска и под нея няма абсолютно нищо, под нея е нищото, в края на краищата… Ако можеш да стигнеш до края на тази дъска и да се върнеш, без да паднеш, аз, Великият Нептун, ще наредя да те помилват… ако ли не…

Нещастният Фирмен не се поколеба, той знаеше, че си заслужава наказанието — пристъпи храбро крачка напред а извика:

— Моля госпожицата да ми прости…

…И изчезна в празното пространство. Клетникът си мислеше, че е паднал в морето, защото започна да крещи:

— Помощ! Давя се! Спасете ме!

Едва когато струите свалиха водната си превръзка от очите му и когато оглушителният кикот на хората достигна до него, той разбра цялата измама. Посрамен и прогизнал, той успя най на края да се измъкне; през цялата вечер повече никой не го видя.

Въпреки всичко произшествието, предизвикано от появилия се отново Фирмен, не промени нищичко от предвидения сценарий. Панама, Фраганон, Льо Белек си минаха по реда и Силвестър съвсем разумно изтърпя всички изпитания, но в последната минута успя да повлече със себе си и самия палач под струите, които не секваха.