Читать «През марта на Чепино» онлайн - страница 3

Алиш Ефенди бе дошъл в Лъджене да разбере като какви са тия хора, дошли от София ни в туй, ни в ону време, и като разбра, че ний не сме някакви власт имущи птици, от които може да извлече полза, след като им замаже очите — върна се преспокойно в селото си. А с големците той и неговите събратя умеели много добре да се отнасят: ще ги посрещнат, ще ги нагостят богато, ще ги изпратят с почести, най на края ще им завъртят мозъците тъй, щото ще ги смяташ за светци, и току-виж, че капнала някоя облага за тяхната община — я джамийката им ще поправят, я училище ще им направят на царски пари. Недавно един от министрите, като посетил Чепинско, отбил се и в селото Баня, та като се изсипали всичките помаци на улицата, наредили се стройно в два реда, че като заредили ония ти „теменнá“ от земята, ония ти сърдечни поздравления — слисали министъра, та не знаел где да си тури ръцете. Българите, виж, не им иде отръки да чинят такъв ихтибар и затова, види се, нищо не могат да си изпросят. Алиш Ефенди, казват, не обичал да клати чалма на какъв и да е големец, а предпочитал винаги, и за най-малка нужда, да се сношава направо с министрите. Аферим кьопоолу!… Когато помаците ходатайствуват за нещо пред големците, имали обичай да се препоръчват за чистокръвни българи. „Нá, господине, виж тука, господине — и сочат жилите на ръцете си, — тука българска кръв тече, господине, чиста българска кръв.“ А при други случай, да ги обесиш, няма да ти признаят, че не са турци, макар и думица по турски да не знаят.