Читать «Преди малко време аз ходих на Баламук» онлайн - страница 2

Когато чух тия попръжни и когато видях тия актерски пози, то исках да посъветовам приятеля да иде и да се полечи в лудницата, но тутакси се усетих, че се намирам на Баламук, и затова отговорих само следующите думи:

— Ноктите ви са обрязани, мой брайно! Аз съм срещал през живота си множество подобни Дон Кихоти; но ни пред едного не съм свалил шапката си. „Кажи право, па нека и езикът ти да откапе“ — казват умните и честните българи.

Моят приятел се разсърди още повече, защото той не беше се научил да слуша противоречия, и извика:

— Аз ще да изпроводя адрес до министерството, под който щат да се подпишат сичките „умалишени“ братя. Ние тряба да те изгоним из Баламбук, защото нашето царство не може да търпи ни една истина. Ако ние да би обичали истината, то не би отпуснали такова гиздаво шкембенце. Я погледай го — каза той най-после и потупа си „чувството“.

— Имаш ли още с какво да ми се похвалиш? — попитах аз.

— Имам зер. Касата ми е пълна с парички.

— А главата ти с боза — казах аз и побягнах, защото се побоях да ме не видят двата бивши наши български редактори и да ме не предадат на полицията. — Не знае човек какво може да се случи с неговата личност! Аз съм дошъл да погледам на лудите; а благодетелите на българския народ могат да помислят, че съм се решил да събирам „луда“ чета и да възбунтувам чорбаджийските халища и търговските кантори. Който се е попарил с млякото, той духа и на леда.

Третата личност беше калугерска: душата й миришеше на пресен шаран и на родоски зехтин, кожата й се лъщеше като лакиран сахтиян, очите й бяха кочешки, а носът й приличаше на морав патладжан.

— Чедо мое! — каза тая личност кротко и благосклонно. — Не нападай на калугерите и на калугерките, обаче они сут раби божии и невести Христови. Ако на тоя свят да не би били гръцките калугери и калугерки, то хората би захванали да мислят само за себе си и да гълтат само със своето собствено гърло. Без чорбаджии и без гръцки калугери светът не може да съществува. Седни да ти прочета житието на един гръцки мироточец, което е напечатано преди малко време във в. „Жижа“. Ето го. Един благочестив (гръцки) архиерей, по име Авакум, обявил на православното стадо Христово, че той е дотолкова праведен, щото може да повика даже и Св. дух да слезе от небето и да се яви на народа. — „Елате в неделя в черкова и да видите каква е моята сила и каква е божията благодат“ — рекъл той на православното стадо и вдигнал ръцете си благоговейно нагоре. Тряба да кажа и това, че тоя мъж твърде дълго време учил един гълъб и опитомил го дотолкова, щото той дохождал и кацал на рамото му почти сякога, когато владиката му казвал: „Душе святий, гряди ко мне!“ Тоя гълъб бил занесен в черквата и захлупен под едно решето. Когато настанала неделя, то сичките православни християни се събрали в черквата да видят свети дух, да запалят по две свещи и да се посветят. Щом се свършила службата, то архиереят повдигнал ръцете си нагоре и извикал: „Душе святий, гряди ко мне!“ Архидяконът отишел в олтаря, отлупил решетото и приготвил се да пусне св. Дух; но намерил под решетото само перушините му. Владиката пак извикал: „Душе святий, гряди ко мне!“ „Изяла го е котката“ — рекъл архидяконът полека и подмигнал на архиерея си; но той не разбрал какво му говорят и извикал трети път: „Душе святий, молим тя, гряди к нам!“ „Изяла го е котката“ — извикал колкото си може архидяконът и донесъл перушините в решетото.