Читать «Преди всичко турци — националисти» онлайн - страница 2
Пейо Яворов
Преди всичко тряба да констатираме едно въпиюще пристрастие у младотурския лидер, което ако не е едно съзнателно изкривяване на истината, то е резултат на прекален турски патриотизъм. В позива се изтъкват сепаратистическите домогвания на македонските християни и „покровителството, което те намират отвсякъде“, когато „мохамеданите били изложени на четнишките зулуми“. Това е вече много от страна на почтения младотурк. В своя патриотически делириум той си затваря очите пред действителността, пред истината. Като оставим настрана общепризнатата истина, че произволите и беззаконията като система се вършат само от мохамеданското население, което се покровителствува и дори поощрява от органите на властта, ще посочим на принца-революционер следната статистика на убийствата в Македония през изтеклата година, обнародвана в европейските органи: през 1906 година са били убити в Македония всичко 1768 души, от които мюсюлмани 128, войници 135, сърби 155, куцовласи 4, гърци 319 и българи 991. От тази статистика е ясно, че мохамеданите съвсем не са най-големите мъченици. И принц Саабедин, веднаж напуснал базата на общото недоволство от анархията в Турция и се заел да разпределя степента на мъченичеството на отделните нации, трябва да се застъпи преди всичко за участта на българите, които са дали болшинството от убитите, после на гърците, сърбите и най-после на турците, които са платили на анархията най-малко дан.
Ако обаче това може да се обясни с патриотическия екстаз на принца-революционер, то какво да кажем за неговата покана към македонските мохамедани да защитят своето предимство? За какво предимство ни говори той, когато в името на политическата „равноправност“ младотурците канят всички нации в Турция да се борят под едно и също знаме против турския абсолютизъм? Както се вижда, обещаваната равноправност сега, преди суспендирането на сегашния абсолютически режим, е хубаво начало за печелене привърженици и за улесняване на младотурската задача, понеже при една „конституционна Турция“ в сегашните й граници, турският народ, като мнозинство, би запазил и би дори затвърдил и узаконил сегашното си предимство чрез бъдещия „общ“ парламент.
Сметката — няма какво да се каже — е и съобразителна, и патриотична в същото време.
Ще свършим.
