Читать «Предговор (към романа „Задачата“)» онлайн - страница 3

Веднъж критикът Георг Маркс го запитва: „Откъде познаваш така добре кибернетиката и проявите на кибернетичното «съзнание», като не си видял дори някакъв що-годе приличен компютър?“ Отговорът е един: Жолдош, както всички научни фантасти, чете много, систематично и целенасочено. Той особено грижливо, приготвя схемата на творбата си, като подробно и обмислено я нахвърля на 30–40 страници и едва след това започва да пише. „За мен най-важното е — казва той — точното драматургическо построяване на схемата, която трябва да съдържа всяко съществено събитие, всеки обрат. Едновременно с това подбирам имената. Сполучливото, находчиво име донякъде определя и образа на героя. Или може би обратно. Но на всяка цена те трябва да си подхождат“… След всичко това бихме помислили, че „Задачата“ ще ни подразни с някаква схематична преднамереност, с педантично сглобени детайли, като решения на кръстословица. Но читателят ще се убеди в обратното. „Схемата“ на Жолдош е само костната система на творбата, скрита под плътта на идеите. Междузвездният кораб „Галатея“ е не само арена на трагедия, но и на зараждаща се и побеждаваща надежда, воля за борба, морална извисеност. Истинската трагедия е извън кораба — Земята се е самоунищожила, човечеството е отстъпило място на бурените и плъховете. И все пак не ни обзема песимизъм, отрицание на живота и човека. Земята е загивала под перата на много фантасти, с това Жолдош не е оригинален, но читателят ще запомни лайтмотива на цялата творба: „Човекът трябва да стане достоен за себе си!“ „Човечеството спешно трябва да стане достойно за себе си!“