Читать «Предговор (Азазел)» онлайн

Айзък Азимов

Предговор (Азазел)

През 1980 г. един джентълмен на име Ерик Потър ме помоли да напиша поредица истории-загадки и да му предлагам по една месечно за списанието, което той издаваше. Аз приех, защото ми е много трудно да казвам „не“ на симпатични хора (а всички издатели, с които съм се срещал, са били все симпатични).

Първата история, която написах, беше от вида фантазия-загадка и в нея се разказваше за едно малко дяволче, високо около два сантиметра. Нарекох я „Равен резултат“, Ерик Потър я одобри и я публикува. Тя беше за един господин на име Грисулд, който е разказвач и трима мъже (между които и един герой в първо лице — това съм аз, въпреки че не се упоменавам по име), които са негови слушатели. Четиримата се срещат всяка седмица в „Юниън клуб“ и намерението ми бе да да продължа да описвам историите на Грисулд, разказвани там.

Когато обаче се опитах да напиша втора история, в която да участва малкото дяволче от „Равен резултат“ (новата история бе озаглавена „Една песенна нощ“), Ерик каза „не“. Очевидно, мъничко фантазия е добре дошла веднъж, но той не искаше това да се превръща в навик.

Ето защо оставих „Една песенна нощ“ настрана и продължих да пиша поредицата от истории-загадки без каквито и да било примеси на фантазия. Тридесет от тези истории, които Ерик настояваше да не бъдат по-дълги от 2000–2200 думи, накрая бяха събрани в книгата ми "Загадките на „Юниън клуб“. В нея обаче не включих „Равен резултат“, тъй като ставаше дума за малък дявол и не подхождаше на другите истории.

Междувременно мислех какво да правя с „Една песенна нощ“. Мразя да оставям неоползотворени неща и не можех да понеса това, което съм написал, да остане непубликувано. Ето защо отидох при Ерик Потър и го попитах: „Разрешаваш ли да публикувам някъде другаде оная «Песенна нощ», която ти отхвърли?“. „Разбира се, стига да промениш имената на героите. Искам твоите истории за Грисулд да присъстват само в моето списание.“

Така и направих. Промених името на Грисулд в Джордж и запазих аудиторията му, но я сведох само до един слушател, героя в първо лице, който бях самият аз. Продадох „Една песенна нощ“ на „Списание за фантазии и научна фантастика“ („Ф и НФ“). После написах друга история от този род и вече замислях „Истории на Джордж и Азазел“. Азазел е името на дяволчето. Една история, озаглавена „Усмивката която погубва“, също продадох на „Ф и НФ“.

Но аз имах и собствено списание за научна фантастика — „Списание на Айзък Азимов за научна фантастика“, и Шона Макарти, която по онова време беше негов издател, се противопостави на това да давам мои художествени измислици на „Ф и НФ“.

Аз възразих: „Но, Шона, тези истории за Джордж и Азазел са фантазии, а нашето списание публикува само научна фантастика“. Тя отвърна: „Ами тогава превърни малкото дяволче с неговите магии в извънземно същество с напреднала технология и продай историите на мен“.

Послушах я и тъй като бях много запален по историите за Джордж и Азазел, аз продължих да ги пиша и включих осемнадесет от тях в тази книга. (Осемнадесет, защото без изискването на Ерик за краткост можех да направя историите за Джордж и Азазел два пъти по-дълги от „Грисулди“.)