Читать «Потрепващите» онлайн - страница 6

— Това е микроскопска работа — обясни ми той.

Гледах как наглася фокуса и образът на екрана се мести. Работил съм на такъв микроскоп, когато се подготвях за докторантура, но този беше по-нов и по-добър. Приличаше на магия.

Сканиращият електронен микроскоп е прозорец. Слагаш пробата в камерата, включваш вакуума — и сякаш гледаш в друг свят. Плоската гладка повърхност се превръща в нещо съвсем друго, превръща се в топографски комплекс.

Когато използваш СЕМ, все едно гледаш сателитна фотография: ти си горе в Космоса и гледаш надолу, към сложен пейзаж, гледаш към Земята, а после завърташ малкия черен диск и се приближаваш към повърхността. Увеличението е като падане. Сякаш се откъсваш от орбита и Земята се втурва да те посрещне, но падаш по-бързо, отколкото би падал в реалността, по-бързо дори от пределната скорост, падаш невъзможно бързо, невъзможно далече, а пейзажът продължава да се увеличава и ти си мислиш, че ще се удариш, но никога не се удряш, защото всичко само продължава да се приближава и да става по-ясно, а ти така и не достигаш до земята — като в онази стара загадка, в която жабата изминава с подскоци половината от разстоянието, после половината от останалото, после пак и пак, без някога да стигне до другия край. Това е електронният микроскоп. Безкрайно пропадане в образа. И никога не стигаш дъното.

Веднъж увеличих до 14 000 пъти, беше като да гледаш през очите на Бог. Да търсиш онази крайна, неделима истина. Научих едно: дъно няма да видиш.

* * *

Със Сатвик имахме кабинети на втория етаж в главната сграда, през няколко врати един от друг.

Сатвик беше нисък и слаб, към четирийсетте. Кожата му беше наситено, дълбоко кафява. Имаше почти момчешко лице, но мустаците му вече бяха поръсени със сиво. Тесните му черти бяха балансирани така, че можеше да мине за представител на доста нации: мексиканец или либиец, или грък, или сицилианец — докато не си отвори устата. Отвори ли си устата, заговори ли, всички възможни идентичности изчезваха и той внезапно, като по магия, ставаше чист индиец и вече не можеш и да си го представиш като някакъв друг.

Когато го срещнах за първи път, той стисна с две ръце ръката ми, разтърси я и каза:

— О, ново лице. Как си, приятелю? Добре дошъл в изследването.

Така използваха тук тази дума — изследването — сякаш беше някакво място. Дестинация, която може да се достигне. Стояхме в главния коридор пред библиотеката и Сатвик се усмихваше толкова широко, че беше невъзможно да не го харесаш.

Именно Сатвик ми обясни, че в никакъв случай не бива да слагаш ръкавици, когато работиш с течен азот.

— Не го забравяй — рече той. — Защото заради ръкавиците ще се изгориш.

Гледах го как работи. Пълнеше резервоара на микроскопа — леден дим се виеше над капака, изливаше се в цилиндъра и покапваше по плочките на пода.