Читать «Потоп (Част втора)» онлайн - страница 8

Старецът застана пред него.

— Ваша милост, бързо! Конете чакат!

Но в пан Анджей се беше вече пробудил напълно някогашният Кмичиц.

— О, дума да не става! — възкликна той внезапно. — Сега аз ще почакам тоя изменник!

Тримата Кемличи се спогледаха слисани, но никой не рече нито дума, така сляпо бяха свикнали от миналото да слушат тоя вожд.

А на него жилите на челото му се издуха, очите му светеха в мрака като две звезди, такава упоритост и желание за мъст гореше в тях. Това, което правеше сега, беше лудост и можеше да я плати с живота си. Но неговият живот се състоеше именно от цяла редица такива лудости. Хълбокът го болеше ужасно, така че той току се хващаше неволно с ръка за него, но мислеше само за Куклиновски и беше готов да го чака до сутринта.

— Слушайте — каза той, — Мюлер наистина ли го повика?

— Не — отговори старецът. — Аз измислих това, за да се справим по-лесно с другите. Ние тримата трудно бихме се справили с петима, защото някой от тях можеше да вдигне тревога.

— Добре тогава. Той ще се върне тук или сам, или с дружина. Ако с него бъдат няколко души, тогава веднага се нахвърлете срещу тях… Него оставете на мен. После на конете… Има ли някой пистолети?

— Аз имам — отговори Козма.

— Давай! Пълни ли са? Барутът насипан?

— Да.

— Добре. Ако се върне сам, тогава веднага щом влезе, скачайте върху него и му запушете устата. Можете да му тикнете собствената шапка в устата.

— Тъй вярно! — каза старецът. — Сега ще позволиш ли, ваша милост, да претърсим ония? Ние сме сиромаси хора…

При тия думи той посочи труповете върху сламата.

— Не! Бъдете нащрек. Каквото намерите у Куклиновски, ще бъде ваше!

— Ако той се върне сам — каза старецът, — тогава не ме е страх от нищо. Ще застана зад вратата и дори да дойде някой от полка, ще кажа, че полковникът е наредил да не пускам никого…

— Добре. Внимавай!…

Зад плевнята се разнесе конски тропот. Кмичиц скочи и застана в сянката при стената. Козма и Дамян заеха места до самия вход като две котки, които дебнат мишка.

— Сам! — каза старецът и потриваше ръце.

— Сам! — повториха Козма и Дамян.

Тропотът наближи съвсем и внезапно престана, а зад вратата се чу глас:

— Да излезе някой да държи коня! Старецът се втурна пъргаво.

Настана кратка тишина, след което затаените в плевнята дочуха следния разговор:

— Ти ли си, Кемлич? Какво значи това, дявол да го вземе! Побъркал ли си се или си оглупял?!… Нощ! Мюлер спи. Стражите не искат да ме пуснат, казват че никакъв офицер не е заминавал!… Какво значи това?

— Офицерът чака ваша милост тук, в плевнята. Дойде веднага след заминаването на ваша милост… и казва, че се бил разминал с ваша милост, та чака.

— Какво значи всичко това?… А пленникът?

— Виси.

Вратата изскърца и Куклиновски се вмъкна в плевнята, но преди да направи една крачка, две железни ръце го хванаха за гърлото и задушиха вика му на ужас. Козма и Дамян го събориха на земята с опитността на истински разбойници, коленичиха на гърдите му, като ги мачкаха така, та ребрата чак започнаха да пращят, и в миг му запушиха устата.

Тогава Кмичиц излезе напред, засвети с кълчищата в очите му и каза: