Читать «Потоп (Част втора)» онлайн - страница 5

— Ако сторят това, ще заповядам да ги избият до крак, преди да се изтеглят! — викна Мюлер.

— Ваше достойнство, отговорността е страхотна, защото разчуе ли се това — а посичането на две хоронгви мъчно може да се скрие, — цялата полска войска ще се отдръпне от Карл Густав. Ваше достойнство знае, че те и без това се колебаят в своята вярност… Самите хетмани са несигурни. Пан Конецполски с шест хиляди най-добри конници се намира при нашия господар… Това не е шега… Да пази Бог, ако и те се обърнат срещу нас, срещу особата на негово кралско величество!… А ето че и тая крепост се отбранява. Независимо от това не е лесно да се избият хоронгвите на Зброжек и Калински, защото тук е и Волф с пехотата си. Те биха могли да се споразумеят със защитниците на крепостта…

— По дяволите! — пресече го Мюлер. — Какво искаш ти, Куклиновски, да подаря живота на Кмичиц ли? Това е невъзможно!

— Аз искам, ваше достойнство — отговори Куклиновски, — да го подариш на мене.

— А ти какво ще направиш с него?

— А аз… аз ще го одера жив…

— Ти не знаеше дори същинското му име значи не си го познавал. Какво имаш срещу него?

— Запознах се с него едва в Ченстохова, когато втори път ходих като пратеник на ваше достойнство при монасите.

— Имаш ли някакви поводи за отмъщение?

— Ваше достойнство! Исках да го увещая частно да мине в нашия стан… А той се възползва от това, че аз му заговорих вече не като пратеник, и обиди мене, Куклиновски, така, както никой през живота ми не ме е обиждал.

— Какво ти направи?

Куклиновски се затресе и заскърца със зъби.

— По-добре да не говорим за това… Дай ми го, ваше достойнство… Той така и така е обречен на смърт, а аз бих искал преди това да се позабавлявам с него… Толкова повече, че това е Кмичиц, когото по-рано обожавах, но той ми се отплати по такъв начин… Дай ми го, ваше достойнство! И за ваше достойнство ще бъде по-добре, защото, когато аз го ликвидирам, тогава Зброжек и Калински, а с тях и цялото полско рицарство ще се възмутят не от ваше достойнство, но от мене, а аз ще се оправя… Няма да има сръдни, мусения, бунтове… Това ще си бъде моя лична работица за кожицата на Кмичиц, от която ще поръчам да направят тъпан…

Мюлер се замисли; внезапно подозрение блесна в лицето му.

— Куклиновски! — каза той. — Може би ти искаш да го спасиш?

Куклиновски се засмя тихо, но това беше толкова страшен и искрен смях, че Мюлер престана да се съмнява.

— Може и правилно да съветваш! — каза той.

— За всичките си заслуги моля тая единствена награда!

— Вземи го тогава!

След това двамата влязоха в стаята, където бяха събрани другите офицери. Мюлер се обърна към тях и каза:

— Заради заслугите на пан Куклиновски предавам му пленника; може да прави с него, каквото ще.

Настана кратко мълчание, след това пан Зброжек се хвана за кръста и го попита с известен тон на презрение:

— А какво възнамерява пан Куклиновски да направи с пленника?

Куклиновски, обикновено приведен, се изправи внезапно, устата му се разшири в злокобна усмивка, а зениците му започнаха да треперят и той каза: