Читать «Последна битка» онлайн - страница 2

Ани Аво

— Дот, повечето кораби са заразени. За да влезем вътре ни трябват пари и време. Ние нямаме нито време, нито пари, а освен това..

В този момент разговорът им бе прекъснат от интеркома: „Екип 3, скенирайте 117!“ След минути екип 3 докладва, че на 117 не е открит живот и че корабът е заразен.

— Медицинският център търси някого, иначе нямаше да искат скениране само на един кораб, а на целия куб. — рече Морт — Дот, обърни към 117 — Б, нека поразгледаме там. Имаме още само половин час… Екип 3 скенира 117 — Б… Нищо.

От Медицинския център отново поискаха скениране, този път на 253, резултатът бе същият. Вместо отговор се чу тишина, интеркомът на Медицинския център работеше, но нямаше кой да отговори. След няколко минути пълно мълчание чуха смущение, а след това: „Екип 3, добре дошли на 10–371 — Лазарет. Прекратете търсенето.“

— Понякога спасяваш ли хора? — за Дот това бе първа акция.

— Да, и то често, но не при толкова жестоки битко. Като гледам това ще ни е последната. Е, поне ще имаме малко спокойствие.

— Ами войната? Кой я печели?

— Никой, разменихме си по една пирова победа, повече не можем. — Морт погледна настрани, Дот се взираше в някаква точка пред тях. — Какво?

— Капсула, при това, движи се към нас. Трябва да е спасителна, скенирай… Ама нещо ми се вижда малка. Дали не е от онези, единичните?

Морт скенира обекта… Вместо да обясни на младия си колега, той направо изкомандва:

— Махни се от пътя й!

— Ама няма марсиански герб — възрази Дот.

— Бързо, по дяволите!

И това бяха последните му думи. Химическа капсула, точно такава, каквато бе поразила Медицинския център, се заби в корпуса и изпусна смъртоносния си газ. Край 117 — Б още една метална гробница уверено пътуваше към нищото.

1.ІХ.2000 г.

Информация за текста

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/49]

Последна редакция: 2006-08-05 13:53:01