Читать «Портрет в сепия» онлайн - страница 5

— Но това са много пари — възкликнал Фелисиано изплашен.

— Вземи назаем, затова са банките. Защо да рискуваме с наши пари, щом можем да разполагаме с чуждите? — отвърнала Паулина, както винаги с готов аргумент в такива случаи.

И точно когато били заети да преговарят с банките и да купуват земи из половината територия на страната, гръмнал скандалът с любовницата. Била актриса и се казвала Аманда Лоуъл: апетитна шотландка с плът като мляко, очи като спанак и вкус на праскова според твърденията на тези, които я били опитвали. Пеела и танцувала непохватно, но с жар, играела в безвкусни комедии и развличала гостите на празненства на магнати. Имала смок от Панама — дълъг, дебел и кротък, но с вид, който карал всички да настръхват; увивал се около тялото й по време на нейните екзотични танци и нито веднъж не показал злонамереност, докато в една злочеста нощ тя не се появила с диадема от пера в косите си и животното, вземайки прическата й за заблуден папагал, едва не удушило господарката си в своето усилие да погълне въображаемата птица. Хубавата Лоуъл далеч не била една от хилядите „опетнени гълъбици“ в галантния живот на Калифорния. Тя била високомерна куртизанка, чието благоволение не се спечелвало само с пари, но и с добри обноски и чар. Благодарение на щедростта на своите благодетели живеела охолно и дори й оставали средства да поддържа тълпа бездарни артисти; била обречена да умре в бедност, защото разходвала колкото цяла държава, а остатъка подарявала. В разцвета на младостта си разстройвала уличното движение с грациозната си походка и своята червена, неукротима като лъвска грива коса. Слабостта й към скандалите обаче я проваляла: в неочакван изблик била способна да срине в калта всяко добро име и семейство. Това подействало като допълнителна примамка за Фелисиано, който носел сърце на корсар, и мисълта да си поиграе с огъня го изкушила толкова, колкото пищните бедра на въпросната Лоуъл. Настанил я в апартамент в самия център, но никога не се явявал на публични места с нея, защото прекрасно познавал характера на съпругата си, която веднъж в пристъп на ревност нарязала крачолите и ръкавите на всичките му костюми и ги захвърлила пред вратата на кабинета му. За мъж, елегантен като него, който поръчвал дрехите си при шивача на принц Албърт в Лондон, това представлявало смъртен удар.