Читать «Помощникът на енорийския свещеник. Старата дама. Капитанът в оставка» онлайн - страница 2

Човек би помислил, че на този етап всеобщото възхищение беше достигнало своя апогей. Нищо подобно. Помощникът на енорийския свещеник започна да кашля — четири пристъпа между литанията и посланието и пет по време на следобедната служба. Нищо ново — младият свещеник беше болен от туберкулоза. Колко тъжно и колко интересно! Ако преди младите госпожици бяха на крак, то сега тяхното съчувствие и състрадание надмина всички граници. Такъв мъж като помощника на енорийския свещеник, такова прекрасно създание, такъв ангел — и болен от туберкулоза! Това не можеше да се понесе. Започнаха да го отрупват с анонимни подаръци като: конфитюр от касис, бонбони против кашлица, плетени жилетки, грейки, вълнени чорапи и накрая той се оказа така екипиран със зимно облекло, сякаш се готвеше за експедиция на Северния полюс. По няколко пъти дневно из енорията се разпространяваха устни бюлетини за здравословното му състояние и изобщо — помощникът на енорийския свещеник беше на върха на славата си.

Някъде по това време настроението на енориашите се промени. Изключително тихият, почтен и вечно сънлив възрастен джентълмен, който от дванадесет години служеше в нашия параклис, почина в едно прекрасно утро, без изобщо да беше давал знак за това свое намерение. Причина за последвалия обрат стана, първо, това обстоятелство и второ — пристигна неговият заместник. Той беше блед, слаб, изпит мъж с огромни черни очи и дълга, проскубана коса; обличаше се крайно немарливо, нямаше никакви маниери, а проповедите му бяха предизвикателни; с две думи — във всяко отношение се явяваше пълна противоположност на младия свещеник. Цели женски тълпи се стичаха, за да го слушат — в началото, защото видът му бил толкова необикновен; после, защото имал такова изразително лице и говорел така добре; и накрая, защото решиха, че в същност в него има нещо, което е невъзможно да се опише. Що се отнася до помощника на енорийския свещеник — за него не можеше да се каже нищо лошо, но в края на краищата никой не беше в състояние да отрече, че… че, с две думи, той не представляваше нищо ново за разлика от другия служител. Непостоянството на общественото мнение е пословично — един по един енориашите се прехвърлиха в параклиса.

Помощникът на енорийския свещеник кашляше до посиняване, но напразно. С трудност си поемаше дъх, но и това не му помогна да събуди някакво съчувствие. Сега в църквата отново всички места са свободни, а параклисът е пред разширение, защото всяка неделя е претъпкан от народ!