Читать «Полет към висините» онлайн - страница 2

Проблематично беше и какъв ще е екипажът, тъй като повечето малки държави искаха да имат поне един космонавт. Всяка от тях поотделно обаче беше прекалено слаба, за да може да наложи мнението си и затова малките държави от Африка, Азия и Централна и Южна Америка направиха алианс срещу всички останали участници, което от своя страна породи присмехът на големите и нерядко из европейските и американски вестници можеха да се видят карикатури, в които ескимос пита чернокож африканец, облечен в племенно облекло, къде е копчето за корабната тоалетна. От своя страна освен че спореха, кой да пътува с кораба в ЕС съществуваше и задълбочения спор на кой език да се осъществи контактът. Испанците предлагаха това да става на испански, французите на френски, германците на немски, а англичаните на английски, като всеки използваше какви ли не аргументи в полза на езика си. Англичаните твърдяха, че английският е интернационален език, французите, че френският е по-благозвучен и се говори в половин Африка, а немците, че немският е езикът на Гьоте и Шилер. Това накара холандците да предложат контактът да се осъществи на всичките 28 официални езика на общността, като това става в ред определен чрез жребий. Това много се хареса на всички останали европейци, но англичаните, французите, испанците и немците с право изтъкнаха, че има опасност я извънземното, я човекът да припаднат от преумора по време на приветственото послание на хората. Въпреки това и в този спор никой не искаше да отстъпва. Все пак доста неща се бяха изяснили. Корабът щеше да пътува под нечии флаг (все още неясно кой), подкрепен от дадена марка (все още неясно коя), да има някакъв екипаж (все още неясно какъв) и да направи изявлението на един или няколко земни езика (все още недоуточнено какви). Докато траеха споровете се смениха по няколко правителства във всяка държава, като на всички парламентарни и президентски избори всички политически сили започваха платформата си с полетът до Алфа Центавър и твърдата позиция на съответното правителство да не се отстъпва от спечелените позиции.

Споровете постепенно зациклиха и човечеството се видя принудено чрез общи избори да реши всички въпроси. Естествено всеки хитруваше. Китай и Индия, като най-многобройни настояваха за преки демократични избори по цялата планета, в които всеки глас се брои. САЩ, ЕС и Русия настояваха за квотен принцип, в който всяка велика сила имаше своя квота. Накрая все пак идеята на ООН да се наложи по един представител от всяка от спорещите страни, а именно един от САЩ, един от ЕС, един от Русия, един от Индия, един от Китай, един от Япония, един от Бразилия и един от Алианса на Малките Страни, като всички единодушно отказаха на Арабската Лига и Израел да излъчат свои представители. За Арабската Лига това се дължеше от съображения за сигурност по време на полета, а за Израел, за да не се изложи техният представител по време на контактът, тъй като всички бяха убедени, че ако някой се издъни, това ще е именно евреинът.