Читать «Поканата» онлайн - страница 2
Алекс Болдин
— …
— След това вече не ми се обаждаше. Когато се видехме на улицата разменяхме банални думи. Хвалеше се от дъщеря си. Тя е добро дете. Спечелила конкурс и заминала да учи в щатите. Като говореше за нея, сълзите напираха в очите ти. Тежко ти бе сама, но се радваше за детето си.
— …
— Купила си компютър. Инсталирала си интернет, за да си говорите евтино и всеки ден. Дипломирала се е. Работила в Ню Йоркска кантора. Имала си е и приятел. Радостно ти е. Видях го в очите ти. Но видях и страшната тъга и обреченост. Това е тъгата на самотата. Затова сега ти се обаждам. Искам да те видя!
— Но…
— Моля те! Не ти споделих тогава… че… и аз съм самотен. Самотата е страшна! Не може да се изживее. Човек е създаден да не е сам. Самотата е ужасна! От нея се загива. Който се примири с нея загива… В събота имам неотложни дела. Обещал съм на Тихо да свършим една работа. Не мога да го лъжа. Имам и малко работа по дома. Голяма занемареност е у нас. Ще почистя, ще се изпера, ще си сготвя и съм свободен… Да се видим в неделя, искаш ли? И ти ще си свършила твоите работи. Да се видим, а?
— Къде?…
— Някъде в центъра. В кафето при сувенирната палата, става ли? Искам да се видим, моля те! Нали вече си добре? Нали се успокои? Трябва да се живее въпреки жестоката загуба.
— Имате…
— Моля те! Не ми отказвай! Ще видиш, че ще бъде по-леко и за двама ни. А след това ще направим един малък излет из природата. Някъде наблизо, че и двамата още не сме във форма. Аз не мога да спя, а това ме травмира. Сърцето ми не издържа вече това безсъние… Излета ще ни дойде добре, ще видиш. А на него ще плануваме и нещо по-дълго, например до хижа „Лескова“. Ходила ли си нататък?…
— Имате грешка господине…
— Моля?
— Имате грешка! Объркали сте телефона!
— Но… Кой номер сте госпожо?
— 62-58-97.
— Ох, Боже… А аз въртя на 62-58-87! Търся Галя!
— Няма нищо господине! Благодаря Ви за поканата но… аз съм на 78 години и не мога да ходя като вас!
— Ох, Боже… Извинете! Много се извинявам госпожо!…
— Няма нищо! Бяхте много мил! Спомних си младостта. Видях в думите ви моята младост. С голямо желание бих дошла на тоя излет но не мога…
— Госпожо, как се обърках само… Извинете ме още веднъж!
— Няма защо, напротив. Вие разнообразихте скучния ми следобед. Седя по цял ден край прозореца и гледам навън. От две години много ме болят краката. Трудно се придвижвам и си седя у дома. Посещава ме една далечна роднина, два пъти в седмицата. Купува ми хляб и продукти. Какво да се прави, старост-нерадост.
— Госпожо!… Не зная какво да кажа… Много съжалявам за грешката…
— Нищо! Нищо, млади господине. Обадете се пак на тая жена. Тя има нужда от вас. Не я оставяйте този път. Може би това е щастието и за двама ви, но не го знаете. И ходете, ходете всяка събота, всяка неделя… Ходете докато можете. И бъдете щастливи… Ох-ох-ох!
— Вие плачете!
— Няма нищо, ще ми мине. Няма нищо! Бъдете живи и здрави! Бог да е с вас! Сбогом!…
— … Сбогом, госпожо!…
Информация за текста
Източник: Авторът
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7006]
