Читать «Познаваме ли се на Балканите?» онлайн - страница 2

Преди години, когато излезе на български прословутият роман на американката Маргарет Мичъл „Отнесени от вихъра“, трябваше да си го купим в комплект с някой си Михаил Садовяну — румънец, в три тома. Страниците останаха неразрязани, но поне след името на държавата, в представите за нея се появи и име на писател.

Мирча Елиаде — един от символите на общочовешката култура, антрополог и космополит, но румънец, остава печално неизвестен. Този забележителен ерудит е написал всичките си книги на родния език, независимо че свободно е владеел и френски и английски, остава неоценен на Балканите. У нас ранната му проза е издадена едва три години след смъртта му. Посмъртно…

А абсурдистът Йонеско? А Е.М. Чоран, който с неизгубеният си влашки акцент става най-големият стилист на френския език?

Балканите трудно признават световни величини. А къде са белезите на човечността, ако не в познаването и възприемането на близката култура?

За оковаваната в белезници и хвърляна в затвори турска култура на Балканите почти нищо не се споменава. Отхвърлена някъде зад Босфора, тя остава непозната територия, дори и с най-известните си творци: Назъм Хикмет, Орхан Кемал, Сабахаттин Али. Кой, ако не писателите, поетите и мислителите допринасят най-много за промяната на манталитета, за отричане на предразсъдъците, кой, ако не езикът на съгласието обладава силата за преодоляване на ограниченията и неспособността на етническите групи и култури да съществуват заедно? Какво е богатството на една нация, ако то не включва знанието за съседната?

Демокрацията — голямото предизвикателство за Югоизточна Европа отприщи страстите, разбуни духовете, обърка понятията и ценностите. Формированията на световната общност — ЮНПРОФОР, ЮНКРО, ЮНПРЕДЕЛ и КФОР не успяват да защитят различността в човешката природа в държавите от бивша Титова Югославия. Насилието се овласти с всичките си форми — тероризъм, етническо прочистване, дискриминация, религиозен и културен екстремизъм. Едва ли чувството за съпричастност на страните от региона е достатъчно изявено, след като конфликта вместо да отшумява се задълбочава. Причината е, че всеки балкански народ или етнос, постулира някаква окончателна истина за себе си, която се оказва несъвместима с тази на комшията. Необходимо е изкусността да се убиваме да се превърне в изкусни човешки взаимоотношения ползвайки само „оръжията“ на човешката близост.

Кощунствено е, че героизмът на Скендербег се е изродил само в „албански сепаратизъм“, че самоопределението на сърби, хървати, босненци, косовари се определя само като „национализъм“. Единствено усилия на волята, заинтересованост и търпимост могат да върнат разбирателството.

На Балканите е полезно да бъде забравено миналото, защото то най-често се явява извор, от който се черпи противопоставяне, разделение, търси се възстановяване на исторически конфликт.

Негласна, но не и осъзната форма на търпимост се е установила в отношенията между българи и етнически турци, щом крехкото равновесие се нарушава от телевизионния „HABERLER“ всяка вечер. Пре положение, можем да пропътуваме разстоянието от единия до другия край на земята за часове, първото пътуване е това до съседа, отключвайки сърцето му с добронамереност.