Читать «Поезията на младите» онлайн - страница 5

— — отново да здрависаш дружелюбно Дявола…

Да слушаш твоя брат Авела да пей „Осанна Вишних!“ и да се смееш, и вместо към причастие да извърнеш твоята уста готова да псува, да псува или внезапно да се преобразиш дете — о, медиум на бялата невинност, който мъдро написва: О.

Или:

— — а в небето един бивш градоначалник нервничи, плюе звездни храчки по лазурния паркет — — но най-сетне, — — господин докторе, определете ми диоптъра и аз искам да видя слънцето най-сетне!

Лошо. Но много по-хубаво от ония гладки, сладки строфи, които се втръсват от сладост. Грубо. Сурово. Варварско. Но ново. Българската поезия има нужда от оварваряване. От сурови сокове, в които има първобитен живот — за да и дадат живот. Да влеят живот на „мъртвата поезия“. В „Нула“ има такъв варваризъм. Макар и имитиран от чужди образци; макар и безформен още.

Но уморени от толкова много господа в изгладени и изчеткани официално черни дрехи, толкова поети с бледи чела, минъорни погледи и устни с печална усмивка, ний желаем да видим днес варвари, хулигани, печенеги — с пламък в очите и с железни зъби. Варвари, нова раса — която да блее нова кръв на българската поезия.

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Калина Григорова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11386]

Последна редакция: 2009-04-28 20:00:00