Читать «Подарък — надежда» онлайн - страница 3

Пет години след смъртта на майка ми той е получил инсулт. Една вечер, като се върнах от работа, го намерих паднал пред леглото. Извиках линейка. На следващия ден от болницата ми съобщиха, че е починал… Първо извиках: „Това е невъзможно! Господи, Ти Си виновен за всичко, какво ще правя съвсем сам? Нали ме обичаш?“ Плаках и се почувствах изгубен, сякаш потънал в дълбока вода, от която не мога да изляза, но прекъснах черната емоция и включих музика.

След пет дни беше деветнадесетия ми рожден ден. Вечерта в пощенската кутия намерих малка книжка с Евангелието на Йоан Богослов. Прочетох го от начало до край и изговорих на глас: „Прости ми, Господи, че Те обвиних за смъртта на баща си, той беше добър човек, а Ти Си по-добър от него!“ Съзнавах, че Бог наистина ме обича като ми подари дом, от където ще мога да тръгна към сцената. Знам, че един ден отново непременно ще пея и ще си купя пиано! Но преди това ще отида в дома за деца без родители, където бяха приятелите ми и ще им изпея песента за надеждата. Тя никога не би напуснала човека в трудни моменти, ако той се научи да се владее при изпитания. И ако иска да подари част от своята надежда на други хора, изгубили своята надежда.