Читать «Под купола» онлайн - страница 5

„Може би трябва да наложат със закон напускането през октомври — помисли си. — Ново национално мото: «ВСИЧКИ ТРЪГВАТ ПРЕЗ ОКТОМВРИ.» Стягаш си багажа през август, подаваш си оставката в средата на септември, после…“

Той спря. Недалеч от него, но от другата страна на шосето, пъплеше мармот. Истински дебелак. При това мазен и нагъл. Вместо да се скрие във високата трева, нахалът продължаваше напред. На няколко метра от него банкетът беше преграден от повалена бреза и Барби беше сигурен, че животинчето ще се шмугне под нея и ще изчака големият лош Двуног да отмине. В противен случай щяха да се разминат като бродяги, каквито бяха в действителност — четирикракият се беше запътил на север, а двуногият — на юг. Барби се надяваше това да се случи. Щеше да е яко.

Тези мисли пробягаха в съзнанието му за секунди; сянката на самолета още го разделяше от мармота — черен кръст, който шеметно се плъзгаше по шосето. После две неща се случиха едновременно.

Първото беше мармотът. Беше цял, сетне се разполови. Двете половини потръпваха и кървяха. Барби спря, устата му зейна на внезапно разхлабилата се панта на долната му челюст. Все едно падна острието на невидима гилотина. В следващия миг самолетът се взриви над разполовения мармот.

3.

Барби погледна нагоре. Към земята шеметно падаше Бизаро Уърлд — версия на симпатичното самолетче, което беше прелетяло над него преди секунди. Оранжево-червени огнени венчелистчета се виеха в небето — цвете, което още разцъфваше, роза от сорта „Американска катастрофа“. От шеметно падащия самолет изригна кълбо дим.

Нещо издрънча на шосето и предизвика гейзер от асфалтови отломки, преди да полегне като пияница сред високата трева вляво. Самолетно витло.

„Ако това чудо беше паднало върху мен…“

За миг Барби си представи как металът го разполовява като мармота… обърна се и понечи да побегне. Още нещо тупна пред него и той изпищя. Само че не беше другото витло, а мъжки крак с джинсов крачол. Нямаше кръв, но през разкъсания страничен шев се виждаха бяла плът и гъсти черни косми.

Стъпалото липсваше.

Барби се затича, но му се струваше, че се движи на забавен каданс. Видя как собственото му стъпало с износена груба обувка направи крачка напред, после изчезна зад него, докато другото се придвижи напред. Всичко се случваше бавно, много бавно.