Читать «По следите на злото» онлайн - страница 5

— Кой, по дяволите, е Лушън Фолтър?

3

Робърт Хънтър беше израснал като единствено дете на родители от работническата класа в Комптън, беден квартал в южен Лос Анджелис. Майка му загуби битката с рака, когато той беше едва седемгодишен. Баща му не се ожени повторно и трябваше да работи на две места, за да се справи с предизвикателствата да отглежда сам сина си — дете, чийто мозък, изглежда, работеше с различна скорост от мозъка на всеки друг — много по-бързо.

От много ранна възраст за всички стана очевидно, че Хънтър не е като другите. Училището не му предложи предизвикателства, напротив, отегчаваше и възпрепятстваше младия Робърт до такава степен, че след като приключи с учебния материал за шести клас за по-малко от два месеца, той изучи учебниците за седми, осми и дори девети клас само за да има какво да прави. Не беше изненадващо, че тези постижения привлякоха вниманието на училищния директор, който, след като се консултира с бащата на Робърт, се свърза с училището за надарени деца "Мирман" на Мълхоланд Драйв. След множество тестове, научни и психологически, Хънтър беше приет в осми клас в "Мирман". Тогава той беше само на осем години.

До четиринайсетата си година Робърт вече беше преминал учебната програма по английски език, история, биология, математика и химия на "Мирман". Четирите години на гимназиалния курс се сляха в две и на петнайсет Хънтър завърши с пълно отличие. С препоръки от всички учители Робърт беше приет за студент "при особени обстоятелства" в университета "Станфорд", чийто факултет по психология беше най-добрият в Америка по онова време.

Въпреки че беше привлекателен младеж, комбинацията от слабото му телосложение, младата му възраст и странния му начин на обличане правеше Хънтър непопулярен сред момичетата и лесна мишена за подигравки. Той нямаше нито физиката, нито способностите за спорт и предпочиташе да прекарва свободното си време в библиотеката, където жадно поглъщаше книги на най-различни теми с невероятна скорост. Тогава го заинтригува светът на криминологията и мисловният процес на индивидите, определени като "зли".

Поддържането на отлични оценки по време на годините в университета беше фасулска работа, но на Робърт скоро му омръзна да му се подиграват, да го бият и наричат "Клечо". Той се вслуша в съвета на един приятел и реши да започне да вдига тежести и да взима уроци по бойни изкуства. Въпреки физическото изтощение, което дойде с упражненията, упорито продължаваше с ентусиазма на професионален атлет. За една година ефектът от усилените тренировки беше ясно видим. Тялото му наедря внушително. "Клечо" се превърна в "Якия" и след по-малко от две години той получи черен пояс по карате. Подигравките изведнъж спряха и момичетата започнаха да му обръщат внимание.

На деветнайсет години той завърши психология — с отличие — а на двайсет и три получи докторска степен по анализ на престъпното поведение и биопсихология. Благодарение на един от преподавателите му, дисертацията му, озаглавена "Авангардно психологично изследване на престъпното поведение", стана и остана задължително четиво в Академията на ФБР в Куонтико, Вирджиния.