Читать «По следите на злото» онлайн - страница 204

— Питах се дали няма да е най-добре да му дам две седмици почивка… никаква работа, никакво напрежение, за да укрепне… физически и психически.

Кенеди й се усмихна съчувствено.

— Мозъкът е най-сложният орган, който познавам, капитане — обясни той. — Непрекъснато се занимава с нещо — мисли, сънища, чудеса, каквото се сетите, но постоянно работи… не спира. Ако не му дадеш нещо, с което да се занимава, мозъкът сам си намира работа. В екстремални психически травмиращи ситуации хора като Робърт, като мен и съм сигурен, че и като вас, се опитват разумно да занимават мозъка си с нещо, за да не се връща към травмиращите спомени. Обикновено го правим с нещо, което ни кара да се чувстваме добре и придава смисъл на живота ни. За Робърт това е работата, защото е добър в нея и я обича — да разкрива престъпления и да хвърля зад решетките лоши хора. Ако му отнемете това в момент, когато най-много се нуждае от него, с какво мислите, че ще се занимава мозъкът му?

— С травмиращите спомени — отговори капитан Блейк.

— Бинго. — Кенеди отново се усмихна. — Оставете Робърт да прави онова, което умее най-добре, капитане. Нищо лошо няма да му стане.

— Но Робърт е натиснал зеления бутон на телефона. Не е знаел, че експлозивите в елека няма да се взривят. Някои може да го възприемат като опит за самоубийство, а щом агент на правоприлагаща агенция прояви склонност към самоубийство… — Барбара многозначително повдигна вежди. — Знаете протокола.

— Робърт не е склонен към самоубийство — убедено заяви Кенеди. — Той не е натиснал бутона, за да убие себе си, капитане. Натиснал го е, за да спре онзи психопат да убива, а не говорим за какъв да е психопат, а за най-опасния, когото знаем ние и ФБР. Робърт е искал да даде живота си, за да не умира нито един човек повече заради Лушън. Той не заслужава да бъде временно отстранен от работа. Заслужава медал.

Капитан Блейк кимна и се усмихна.

— Благодаря.

Гарсия, Холбрук и Уест се приближиха до капитан Блейк и Кенеди.

— Е — каза Уест, обръщайки се към директора, и отпи дълга глътка от кафето си. — Добрата новина е, че ако ме извините за израза, Лушън е прецакан. Този път той е арестуван в Калифорния, където смъртното наказание е живо и здраво. Ако зависеше от мен, още утре щях да го изпълня и точка по въпроса.

Тези думи напомниха на Гарсия за момента, когато най-после арестуваха Лушън зад изгорелия склад.

Докато го вкарваха на задната седалка на патрулната кола, той спря и погледна Гарсия.

— По-добре се надявай да ме сложат на електрическия стол, детектив — каза с блеснали до червено очи от гняв. — Защото, ако не го направят, обещавам ти, че един ден отново ще изляза и тогава… — Той намигна на Гарсия по начин, от който в гърлото на детектива заседна нещо. — Ще дойда за теб и всичко, които обичаш. Можеш да се обзаложиш.

— Ако го направиш — Гарсия също му намигна, — бъди сигурен, че ще те чакам. Можеш да се обзаложиш.