Читать «По закона на маховика» онлайн - страница 2

Следобед пощальонът ми остави дебело писмо в кремав плик.

Беше от адвокатска кантора с най-малкото десет имена в заглавието.

В писмото се казваше, че бездетната госпожа Карудърс е починала и ми е оставила в наследство осем хиляди и триста долара. В завещанието съм бил споменат някъде между Анонимните Алкохолици и домашната й котка. Имаше и чек.

Странното в случая беше, че не познавам никаква госпожа Карудърс, със или без деца.

Изтеглих парите, уредих ремонта на покрива и доволно се прибрах да работя. Сигурно беше станала грешка, но понеже и без друго никакви наследници не биха проявили претенции (както се надявах), едва ли някой щеше да тръгне да проверява.

Следващата седмица маховикът все още се въртеше. И получих дебел кремав плик. Беше от малка адвокатска кантора в затънтени гори тилилейски — починал бил някой си Ханк Върмънт, който ми оставил два акра земя.

Направих справка за земята и я продадох.

Маховикът продължаваше да се върти.

Два месеца и пет наследства по-късно започнах да се чувствам странно. Пръстените продължаваха равномерно да проблясват на бюрото ми. Бях забогатял с някъде стотина бона — от съвършено непознати хора. Все едно името ми е било вписано в някакъв благотворителен списък. Но това не беше възможно, не би могло да се случва… нали?

Когато пристигна осмото наследство — акции на стойност близо осемдесет хиляди — останах втрещен до бюрото си. Маховикът се въртеше.

Протегнах ръка и хванах пръстените му. Вибрираха слабо в хватката ми, после се успокоиха. Прибрах го грижливо в кутията от обувки и зачаках.

Нито едно наследство в продължение на две седмици.

Извадих го и го побутнах. Силно.

Същия следобед получих поредния кремав плик. Този път наследявах двеста и тридесет хиляди.

Втренчих се в маховика и решително ударих най-долния му пръстен. Машинарията бясно се завъртя.

Три дни по-късно пристигна адвокат с печално лице, който ме уведоми, че по силата на завещанието на Макс Девъргаст III — Джуниър наследявам имението му в Санта Клара… невероятно ранчо на обща стойност някъде около седем милиона.

Същия ден спрях маховика. Не го прибрах обаче и вечерта той отново се въртеше — сигурно бях бутнал бюрото без да искам. Въртеше се бавно, лениво, непрестанно — както на камината на Дейвид. На сутринта за мен имаше плик и триста и петдесет долара.

Сега живея в Санта Клара. В ранчото. Ожених се и се разведох. Гледам коне и немски овчарки. Маховикът стои над камината в гостната. Върти се бавничко. Всяка седмица наследявам по няколкостотин долара, което ми е напълно достатъчно да се издържам. Прислужницата ми понякога води малкия си син със себе си. Забелязах колко очаровано гледа малкият към маховика. Чудя се дали да не му го оставя в наследство, когато и на мен ми дойде редът да ходя в ада. А понякога, най-често късно нощем се чудя какво ще стане ако завъртя машинката силно, много силно… и какво бих правил с милиардите на Бил Гейтс.

Информация за текста

Източник: http://sfbg.us