Читать «Писмо VII» онлайн - страница 2

После тая моя знаменита тирада, в която се заключава сичката съвременна история на българският народ, императорът на французите дръпна едно емфие из кратунката на своят велики чичо, кихна няколко пъти за бъдещето щастие на българският народ и захвана с красноречието на парижките рибарки:

— Ваше величество! Видите ли тая кратунка? (Аз смръкнах из нея едно емфие и кихнах в знак на потвърждение.) Ако тя да не би познавала православното търпение на вашият народ, шарената съвест на скопените цариградски мозъци и великите пожертвувания на още по-великите ваши повлашени патриоти, то аз никога не би повярвал, че вие сте такъв велик човек в зоологията, каквито са били например Мехмед Али Египетски, Али паша Янински и чича ми Наполеон I. Аз съм чел вашите политико-економически стихотворения във в. „Читалище“, чудил съм се на вашето политическо красноречие в „Хитър Петър“ и зная, че вие сте първият талант в манджурската литература. Защо се отказвате от това щастие, което ви е дала орисницата на самото „Книжевно дружество“? Не видите ли, че златното теле из Одеса (французкият император лъже, че г. Миронович е златно теле. В. „Век“, органът на патриотическите михлюзи, ни доказва, че българският меценат е направен цял от бумажки, р.) е приело християнска вяра и че не желае вече да му се покланят евреите? Кой ще, кажете ми, да завземе неговото място, когато новата редакция на „Хитър Петър“ се е твърдо решила pour passer le temps (което на български ще да каже: „Олеле, мамко, умрях си!“) да тури сичките си старания и да представи на читателите си колкото се може по-релефно вървежът на умственото развитие в Европа (неговият политико-економически отдел е ваша специалност) и когато тя има голяма нужда от процентите на вашият интелектуален капитал? Аз мисля, че ако Муций Сцевола е изгорил дясната си ръка, за да избави Рим от арнаутите, ако аз съм написал историята на Юлия Цезаря, за да докажа на своят син, че Гарибалди е чапкънин, че папата е непогрешим и че Прудон тряба да седи в Бастилия, и ако най-после питомците из белградската академия (не из Парушовата, а из Хорозовата) са се решили да насадят себе си, за да покажат своето безкористие и своят патриотизъм на румънският министър на просвещението, то и ваше величество сте длъжни да пожертвувате една част от своята националност, т.е. от своята плот, и да станете син на слънцето, брат на месечината, зет на папата и баджанак на вселенският патриарх. Слушайте, ваше величество! Това не е Катилина пред вратата на Рим. Това не е Парижката комуна, това не е Орсини със своят револвер! Тука се разпространява лавата на онзи панславизъм, който е пуснал вече червоточина в мозъкът на отца Марка Балабанова, който е изпил умът на г-на Найденова, който е затворил училището в Галац, който е накарал Пенка Карнабатът да направи съзаклятие против новият учител и който скоро ще да изпроводи великото браилско кръчетало да зоби дренки в Баламук. Решавайте се, ваше величество! Земете в ръцете си юздите на белградските волчета, заповядайте на Антона Парушова да състави министерски кабинет и да изпроводи представители пред великите сили (във Франция изпроводете г-на Паничкова) и обявете себе си за император на румъно-българо-сърбо-турската република. Видите ли тая кратунка? Земете си едно емфие и прибързайте да възседнете „известната, изпитаната, просвещената и честната способност“ (охо, посмали, Манго! р.) в лицето на Кръстовича. Прибързайте, ваше величество, дорде поп Герасим е още в сила да се бори с вдовиците и дорде още му държи вратът да превземе цариградската Къзъ-кулеси. Напред, ваше величество, напред! Аз чакам вашата последна дума. Аз погледах на великият французки полицеин, дръпнах още едно емфие из кратунката на Наполеона I и извиках с думите на Филипа II: