Читать «Писмо IV» онлайн - страница 2

Освен това аз ще да покровителствувам сичките празноглави гении, сичките неприпознати таланти, сичките литературни копилета и сичките политически ахмаци; ще да дам на Йоакима Груева, на Тодораки Искрова и на Цока Каблешкова по един орден кюлхане за отравянието дяда Софрония и за изяданието манастирят Св. Неделя; ще изпроводя на х. Иванча х. Величков Пенчович ефенди, на Арнаудов ефенди и на татарският критик г-на Михайловски десетина оки боза и 5–6 тикви, за да калесат министрите на високата порта и да направят дипломатическа „кабак геджеси“ за щастието на раята и за съединението на българските училища с турските; най-после — ще да харижа на Мурджа из Калофер, на Генча Пиявицата из Копривщица и на Тоша из Карлово — които в Русчук носят титли Стоил ефенди, Иванчо Чорапчиев ефенди и Петраки Златев ефенди — няколко криви жълти краставици, за да си изумяват сякога за младостта и за занаятът, чрез който са достигнали да им окачи Мемиш паша по едно „ефенди“ на опашките. Но, боже мой, боже мой! Дали тие мои юношески мечти и тие мои благи намерения не щат да останат такава също мъртва буква, както останаха благите намерения на „Книжевното дружество“ в Браила, на централната школа в Болград, на читалището „Братска любов“ в Букурещ и на първият „Таен централен български революционни комитет“?…

Но ако безмозъчната глава на г-на Оджакова е могла да напише теория за българската поезия, ако Найденов е бил в състояние да редактува български вестник и ако санитарната комисия в Браила оставя г. Савича да се разхожда свободно по улиците, то защо аз, Недялко Пандурски, на когото политическите и литературните способности не е могло да отнеме ни едно безсловесно животно и на когото пред талантът в псувните са се покланяли даже и шарлаганените тулуми на „Добродетелната дружина“ — защо аз, казвам, да не стана министър на българското просвещение и защо аз да не напечатам на фараоново иждивение статистиката на „мудрословеснейшият и изряднейшият из всех болградских учителей“ Василия Стоянова Жеравченина?

— Кой е Недялко Пандурски? Де е еретикът Недялко Пандурски? — извикаха няколко ангелски гласове и прекъснаха моите патриотически размишления. „Ето ти тебе и министър на просвещението“ — си помислих аз и за едно мигновение се намерих в салонът на небесният ареопаг.

Събранието беше пълно, и същото, което заседаваше и оная неделя, само наместо св. Пафнутия, за графиерин беше турнат св. Пахомий Болградски. — „Чети, отче Пахомие“ — каза божият прокурорин. Св. Пахомий захвана: „Екзархията, за любовта на която аз станах от архимандрит ходжа (това е, аз мисля, позволително, ако един сиромах човек има намерение да напълни търбухът си), като видя безбожието на болградчани, ме изпроводи да им стана градинарин и да ги наставя на път божи. Дорде бях аз там, то сичко вървеше като мед и масло, но Пандурски, който се считаше и тогава за представител на влашките българи, съблазни дъщерята ми и посея такъв раздор между румънското министерство и доходите на централната школа, щото днес на болградчани, които едно време са отнели Бесарабия от вълците и от жабите — се запрещава даже и да блеят на своят варварски език. Румънското правителство ще да им отнеме земята и тие не ще имат вече нито де да пасат. По тие причини болградчани протестират пред божественият трибунал и искат: 1) Пандурски да се хвърли в геенната огнена; 2) на Антона Парушова да се даде едно парче земя, за да има де да заравя крадените телета, и 3) Хорозов да се избере и занапред за депутатин в камарата, за да защити барем шапките на колонистите. Това е едно от обвиненията, на което еретикът Пандурски е длъжен да отговори.“