Читать «Писмо III» онлайн - страница 2

После прочитанието на тоя обвинителен акт, един от съдиите, който приличаше повечето на жена, нежели на мъж, се обърна и ме попита:

— Направил ли си ти тие престъпления и признаваш ли себе си за виновен?

— Аз съм правил на земята много по-големи престъпления — отговорих аз, — но да припозная себе си за виновен не мога, защото хаджи Кочьовица е изгубила вече своята сладост, а Стефани св. Спиридонската ме обича повече, нежели дяда попа. Ако не вярвате, то попитайте г-на Шеварова. Освен това дядо поп е голям келепирджия. Той прибира сичко, щото и да му падне на ръка, а аз съм возпитан другояче. Когато х. Кочьовица дохожда в Букурещ, то ни един от членовете на „Добродетелната дружина“ не пожела да я земе за жена (впрочем, единът от тях не беше още овдовял, а дядо владика не беше в Букурещ); а дядо поп, който пред сяка една жена се облизва като котурак, зема тая сирота жена и заведе я в градината Чешмеджиу… Как да се припозная за виновен, когато дядо поп е по-голям майстор от мене? А колкото за Стефани св. Спиридонската, то това мило създание ме обича твърде много. Когато дядо поп ме заваряше при нея, то тя ме скриваше под мусандрата; а когато той се поизпотяваше и тръгваше да си върви, то тя го чумосваше и думаше: „На тоя пръч и десет жени са малко. Не видиш ли, че и ръцете му, и главата му са захванали вече да треперят!“ — „Ръцете му не треперят от това — отговарях аз — Той си е аслъ сакатичък в ръцете. Не си ли видяла как се той кръсти?“ — „Нема сакат човек може да бъде поп?“ — питаше нашата орташка жена. — „За нашата черкова и сляп да бъде попът, пак няма нищо — отговарях аз, — защото и сам дядо владика не знае както тряба литургията.“ — „Боже мой, боже мой, какви грехове не стават по тоя свят!“ И така, г-да съдии, аз ви казвам, че не мога да припозная себе си за виновен.