Читать «Петият гроб отвъд светлината» онлайн - страница 2

За съжаление насилената ми усмивка само окуражи мъртвия тип.

— Т-така е. Ти си като с-слънцето, отразяващо се в хромираната броня на шевролет от п-петдесет и седма.

Той изпъна пръсти във въздуха, за да демонстрира и сърцето ми се разтопи. Проклятие. Той беше като всички онези изгубени кученца, които без успех се опитвах да спася като малка, защото имах зла мащеха, която вярваше, че всички улични кучета имат бяс и ще се опитат да й разкъсат гърлото. Факт, който нямаше нищо общо с желанието ми да ги вкарам в къщата.

— Да — казах под нос, изпълнявайки най-добрата си имитация на вентрилоквист, — благодаря.

— Аз съм Д-дъф — каза той.

— Аз съм Чарли. — Задържах ръцете си обвити около чашата, за да не реши да се здрависаме. Малко неща изглеждаха по-странно за живия свят от зряла жена, която здрависва въздуха. Знаете ли онези деца с невидими приятели? Е, аз бях една от тях. Само дето не бях дете и приятелите ми не бяха невидими. Поне не за мен. И можех да ги видя, защото бях родена жътвар на души, което не беше толкова лошо, колкото звучи. Практически бях портал към Рая и когато някой останеше на Земята, избирайки да не премине отвъд веднага след смъртта, те можеха да преминат от другата страна през мен. Бях като огромна лампа за буболечки, само дето онова, което привличах, вече бе мъртво.

Дръпнах изключително тесния си пуловер.

— Само на мен ли ми се струва или тук наистина е топло?

Бебешко сините му очи се стрелнаха отново към кухнята.

— П-по-скоро горещо. З-значи, н-не можах да не забележа, че се о-опита да купиш питие на онзи мъж.

Оставих фалшивата ми усмивка да си отиде. Пуснах я на свобода като уловена в капан птица. Ако се върнеше при мен, щеше да бъде моя. Ако ли не, никога не е била.

— И?

— Н-насочила си се в грешната посока с този.

Изненадана, оставих питието си — онова, което сама си купих — и се приведох малко по-близо.

— Гей ли е?

Дъф изсумтя.

— Н-не. Но напоследък често е тук. Х-харесва жените си малко… по-отпуснати.

— Пич, колко по-мръснишки мога да бъда? — Посочих облеклото си с ръка.

— Н-не, имам предвид, ти си м-малко… — Той остави погледа си да ме обходи. — … с-стегната.

Ахнах.

— Приличам на някой, който обича анални занимания?

Той си пое въздух и опита отново.

— Т-той налита само на жени, к-които са по-солидни от теб.

О, това въобще не беше обидно.

— Имам дълбочина. Чела съм Пруст. Не, чакай, това беше Пух. Мечо Пух. Моя грешка.

Той намести несъществуващата си тежест, прочисти гърло и опита отново.

— П-по-пищни.

— Имам извивки — казах през стиснати зъби. — Виждал ли си ми задника?

— По-тежки! — изтърси той.

— Тежа… О, имаш предвид, че харесва по-едри жени.

— И-именно, докато от друга страна…

Думите на Дъф избледняха във фона като музика от асансьор. Значи Марв харесваше едри жени. Нов план се оформи в най-мрачните, най-покварени кътчета на Барбара. Мозъкът ми.