Читать «Песента на токачката» онлайн - страница 5

Заобиколихме комплекса. От малкото езерце покрито с изсъхнала тръстика се вдигаха талази от пара. Това бяха минералните извори на „Рупите“. Приближихме. Наведох се и докоснах водата. Дръпнах ръката си. Тя беше много гореща, все едно току що кипната на огън. Замириса на сяра. Пред нас една синьо боядисана ламаринена ограда заобикаляше минералния басейн.

— Лекува нервни болести! — поясни нашия водач. Трябва вече да вървим, че ни чакат задачи. Нали все пак сме в командировка?

Качихме се на микробуса и потеглихме по обратния път. На отклонението за главния път неволно се обърнах назад. Там в далечината, зад невисоките хълмове оставаше онова красиво място, наречено незнайно защо „Рупите“. В ушите ми все още продължаваше да звъни песента на малката токачка. Така щях да я запомня, затворила очи, протегнала шия, отворила малка човка, изливаща неземни си трели.

Микробусът направи рязък завой. Колелата отново запяха монотонната си песен. В далечината вече се виждаха постройките на град Петрич. Над него, покрита с бял сняг, искрящ на обедното слънце, се извисяваше величествената Беласица.

Информация за текста

Източник: http://bgstories.athost.net

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/4992)

Последна редакция: 2008-01-25 11:37:23